свалям тембъра на светлината с няколко октави,
разпилени по върховете на боровете,
самотно прегърнали гледките на слепите си очи
и настроенията на часовете съвпадат нетрайно някакси си,
а отраженията в огледалата
разресват сънищата си денонощно
и усмихват тайнствено ъгълчето на гардероба,
провесил на закачалките си дните,
подредил по цвят и смисъл думите,
написани някога на стари пергаментови свитъци
и сините петна на слънцето се уголемяват още и още
и стават още хиляди сини слънца ...