Празникът чудесен вече си отмина
и аз отново си копнея.
да видя моята любима. Как ухаеха цветята
на този празник за жената ;
А как ухаеше пък тя, символа на нежността !
Че ми вдъхваше живот чудесен, като песен !
И сърцето мое залудува, но душата моя си бленува,
че любовта ми възвишена не беше споделена.
Но не можех да и кажа колко влюбен съм дори
и че много ме боли. Ето празникът чудесен
вече си отмина и аз отново си копнея да видя
своята любима.