Из историята на една старица....
Помня как като дете играех с моите приятели пред блока, бяхме толкова весели и безгрижни... Никога няма да я забравя - посивялата старица, която идваше всяка сутрин, сядаше на пейката и ни гледаше как се забавляваме и смеем. След време толкова много бяхме свикнали с нея, че даже я наобикаляхме и я молихме да ни разказва историята на живота си. Съдейки по разказите на нашите баби, ние знаехме, че и тя ще има някоя пикантна и забавна история която да ни разкаже.
Тя се радваше, че е заобиколена от толкова много деца и внимание, че едвам сдържаше сълзите си. Толкова много истории ни е разказвала, помня ги всичките, толкова увлекателни, истински, някои изпълнени с много болка и тъга... На най-тежките, тя правеше дълга пауза, преглъщаше с мъка сълзите и продължаваше... Говореше с приказен глас, всяка история оживяваше пред очите ни, някои дори ни разплакваха. Най-тъжната история, която ни каза, помня и до днес... Беше изпълнена с толкова тъга и болка, че дори ...