Беше точно точно десет часа, когато телефонът неочаквано иззвъня.
Ало... - се чу женски глас в телефонната слушалка.
Добър ден! Търся Ема.
Разпознах гласа на приятелката ми Рени от детските години. Тя живееше в друг град, но понякога за празниците идваше на гости у близките си. Предложи ми да се видим и си уговорихме час за среща.
Видяхме се на автобусната спирка, която беше удобно място и за двете ни. Дори аз малко закъснях. Винаги закъснявам за срещи. Сещам се за нещо в последната минута, но тръгна ли, не се връщам. Откакто се помня, ако забравя нещо и се върна от вратата, за да го взема, няма да ми върви. Такава съм си. Приятелите ме познават и не ми се сърдят. Само съпругът ми от време на време обобщава, че постъпвам безотговорно към другите, като ги карам да ме чакат.
Видях я. Стоеше там на спирката. Гарвановочерните й коси докосваха облите й рамене. Носеше бяла блуза и зелена пола, която отиваше на елегантната й фигура. Колие от речни перли красяха шията й.
Очите й търсеха да ме ...