“Не, не го прави, моля те!” Малкото коте се опита да се задържи за ризата на Карън, нейната... бивша стопанка. Карън искаше да изостави котето си в гората. Що за глупост? Какво щеше да прави то в гората? Но момичето беше прекалено малко, за да разбере, че така обрича домашната си любимка на смърт, все пак беше само на осем години.
Тя беше намерила котето на улицата и го бе прибрала вкъщи. Даде му име - Шарън - и му обеща, че ще са завинаги заедно. Шарън и Карън. Дори звучеше хубаво. Но не се получи точно така. Когато майката на Карън се прибра и видя какво е направила дъщеря й, веднага й нареди да изхвърли котето обратно навън. Тя ненавиждаше животните. Карън се възпротиви, прибра животинчето в стаята си и отказа да излезе повече навън. Прекараха там ден и половина, но и двете започнаха да огладняват. Карън реши да отиде и да измъкне нещо за ядене. Но майка й я хвана, че рови в хладилника и й забрани да яде, ако не махне преди това котето от къщата им. Каква злобна жена. Шарън се страх ...