1 feb 2009, 9:51

Спомен тъй далечен... 

  Prosa » Otros
987 0 0
Времето минава,
а казват: "Приятелите остават".
Но при мен така не стана...
Какво бе таз' рязка граница - не знам.
Защо позволихте така да се отдалечим?
Нима вас не ви боли за спомените? - Жалко!
Аз се радвам, че мога да изпитам радостните сълзи,
от щастието и горчивината на това тъй безгрижно минало.
Радвам се на всяка тревичка докосната в онези дни.
Сещайки се за тези обикновени дни,
в съзнанието ми изникват хиляди незабелязани тогава моменти,
но сега - те значат много! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ляля Ляля Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??