Били ли сте деца? Разбира се, всички сме били. А обичахте ли да пускате хвърчила? Като дете аз много обичах тази игра. Моят баща отделяше от своето време, за да ми помогне да ги направим заедно, за което съм му много благодарен. Освен това често ходехме заедно да пускахме хвърчилата. Той се радваше като дете заедно с мен. Веднъж даже ми донесе две готови, направени не знам откъде, но не бяха купени.
С какво запомняме своите родители? Не с парите, които са похарчили за нас, а с отделеното от тях време и внимание.
Който като дете е пускал хвърчило, знае много добре трепета да направиш нещо с ръцете си и да го издигнеш в небето. Да усещаш порива на вятъра, издигащ твоето хвърчило как преминава през връвта, с която го държиш и достига до сърцето ти.
Веднъж с баща ми направихме едно по-голямо. Отидохме на една поляна, близо до къщата, в която живеехме и го пуснахме. Времето беше хубаво, вятърът беше силен и хвърчилото се издигна. След това баща ми отиде по своите дела, а аз продължих да изд ...