Спомни ли си тези моменти, когато не си достигал мига да бъдеш промяната!
Засичащи образи, напразни стремежи, надежди нетърсещи!
Това те мени, прави те пъзел, който трябва да има успеха да бъде сглобен, за да стигнеш цял до края си.
Препитваш и многократно търсиш отговор, а гръмкото ехо ти отговаря, питайки същото!
Не смисъл, а идея, в която си вложил копнеж, родена от крясъци, високо разпръснати.
Обичащи всичко, кръжим над словата, зависещи от смисъла, надничаме с надежда в съдбата.
Посвещавам на приятел, когото много обичам!
За 39-тия му рожден ден