Тази жена беше невероятна! Не беше като другите, коите бе имал. Като се напъваше да си спомни, май-май повече от тридесет ги докарваше, ако се броят и завоеванията му за една нощ! Но такава... дето бе способна с часове да се люби с него - да го гали, да го целува, да се отдава... и да го прави със страст! Не!
Приличаше му донякъде на Нина - ученическата му любов. Онази, която целуваше в зимния ден до оградата, и чийто крак, обут в тънък чорапогащник, бе пъхнал в джоба на палтото си да го стопли. Впрочем, беше ли го направил наистина? Не помнеше вече. Помнеше обаче онази възкъсичка червена блузка, под която пъхна ръката си; допира на памучния сутиен; копчето отпред, което се отвори с щракане; твърдите гърди и зърното между пръстите си. Помнеше огъня, който избухна в слабините му... Същата тази Нина една година по-късно, вече завършвайки гимназия, бе влезла в стаята му. Тогава в провинцията все още никой не заключваше дома си. Бе се напъхала в леглото му и го молеше да се ожени за нея. " ...