Kors (Vaska Ivanova)
117 387
17 dic 2019, 7:49

Вишни 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
850 1 11
1 мин за четене

Обичам да ми говориш за онази жена. Как я обичаш и как тя за теб е целия свят. Тогава хубавите ти очи блестят и по лицето ти се плъзва благодатна усмивка. Колко си красив в тези моменти. Разказваш ми как сте се запознали, там през онзи април под белоснежните вишни. Била е облечена с рокля на цветя. Ти си отишъл да варосваш нейните овошки, а тя те е почерпила с чай от мента. Как черните й маслинени очи са се засмели, когато си се опарил от чая. После сте седнали под стария орех и дълго сте говорели. Въздухът е миришел на пролет, а старият орех е слушал смеха ви.

Дълго след това си мислел за нея, дълго след това тя е мислела за теб. Без да се престрашите и двамата да се срещнете отново. Накрая тя те е поканила на ликьор от млади зелени орехчета в къщата си. Тя не сваляла очи от теб, ти не си свалил очи от нея. Срещата преминала в мълчание. Тогава сте си казали всичко без думи.

На другия ден сте отишли на кино. Дори не помниш филма, но помниш доволните й очи и ръцете й впити в твоите. И първата целувка, устните й влажни и искащи, помниш…

Тя е била най-красивата булка за тебе, а ти си бил най-щастливият мъж. Тя е била най-щастливата жена…

После дошла коварната болест… Тя губи спомените си.

Говори ми… Разкажи спомените ми…

 

© Vaska Ivanova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Катя!
  • Много хубаво разказано, нежно и романтично. Поздрави!
  • Благодаря ви, robertratman, Пепи и Роси!
  • Този разказ е не само подходящ за предизвикателството мълчание, но и за разказ с неочакван край. Много ми хареса, че е кратък, стегнат, а е побрал света на двама с начало и зацикляне в нищото.
  • Хареса ми!
  • Хубав разказ.
  • Благодаря, Красимира!
  • С удоволствие и аз бих гласувала, ако беше в предизвикателството. Поздравявам те, Васка. Това мълчание чупи тишината на малки стъкълца, които се забиват, болят и светят..
  • Благодаря ви Блу, Марианка, Георги! Не се сетих да го пусна в предизвикателството, дори не бях сигурна, че се е получило нещо, затова съм много радостна, че ви е харесало.
  • Защо не си го пуснала в предизвикателството за мълчанието? Ако беше там, веднага щях да гласувам, защото за мен тази творба е точно по темата, а по моите критерии, е по-силно от всичко, пуснато там.
    Поздравявам те!
  • Много е хубаво! /не съм в състояние да напиша нещо друго, въпреки вчерашните дискусии, че коментари като този са безсмислени/
Propuestas
: ??:??