1 мин за четене
Стоя тук и си мисля за теб… Да, точно така, за теб си мисля… и знаеш ли какво, осъзнах, че съм забравил да ти кажа „благодаря”. Да ти благодаря за това, че ми позволи да стана за малко част от живота ти, че ми позволи да милвам всеки ден косите ти. Позволи ми да прекарам утрото и вечерите си с теб самата. За това, че всяка сутрин се събуждах с мисълта за теб и виждах спокойното ти лице, да спи кротко до мен. Искаше ми се това да е сън, от които аз никога няма да се събудя. Сън, в които ти си винаги до мен и никога няма да си отидеш.
Аз исках ти да бъдеш моята тиха лудост и същото така да бъдеш моята явна страст, която никога не би помислила да си отиде. Ти за мен беше пъстроцветната дъга в живота ми, която върна всички цветове в моя така сив и така лишен от цветове свят. Като светлина проникна в мен и с тази светлина в душата ми навлезнаха жълтото, червено, оранжево, виолетово… беше за мен като една дъга, която е толкова красива и далечна, че човек дори да се опитва да я стигне, не мож ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse