СПОР ПО БЪЛГАРСКИ

Форми, методи, приложение (емпирично наблюдение)

Данчо Дюшемето и Киро Късото бяха едни от най-известните, уважавани и търсени троянски майстори в цяла Стара планина. Родени бяха в Елена, а после учиха в художественото училище в Трявна, където се сприятелиха. След училище чиракуваха при най-известните тогава майстори. Там си получиха и прякорите.

            Веднъж Данчо цял ден подаваше дъски на майстора си, а после в кръчмата се похвали на висок глас, че сам наредил новото дюшеме в Кунината къща. Без да види, че майстора седи през две маси зад него.

 “Я го черпете едно вино тоя...” - обади се майсторът и кръчмата избухна в смях.

            Кирчо пък чиракуваше при Марин - председателя на Задругата на майсторите. Веднъж умислено въртеше из ръцете си един перваз за врата и се почесваше зад ухото. “Кво става?...”- попита Марин.

“А бе, майсторе... вече два пъти го режа тоа перваз и все късо ми идва...” - оплака се Кирчо. До вечерта новината се разнесе из цял Троян. И Киро така си остана с прозвището.

            Когато си взеха майсторските свидетелства, Данчо Дюшемето и Киро Късото започнаха да работят заедно. И наистина имаха златни ръце. Бяха ненадминати да ти спретнат къща, да я докарат на стил, на оформление, деликатни резбички да сложат, че и мебел да ти сковкат. Направо да ти останат очите...

            И вечно спореха...

            Гледам ги миналата седмица - тъкмо завършваха къщата на Тошо Тойотата. Приказна работа. Покривът на скат, стрехите обрамчени с фриз, кремавите стени обточени с кафяви ъгли, веранда за чудо и приказ, дървени колони с резба, парапети като филигран, портите ковани с бронзови клинци... Който минеше, не можеше да отлепи очи.

            Следобеда завършваха обкантването на големия прозорец. Само последния фриз стоеше подпрян до стълбата.

- Дюшеме, я го виж тоа фриз, къс ще дойде... - почеса се по навик Киро.

Данчо побутна баретата си, погледна косо и отсече:

- Глупости... Даже дълъг ще дойде...

Киро се наежи:

- Дюшеме, казвам ти, къс е!

- На тебе всичко ти е късо...

- Майната ти...

Двамата застанаха пред фриза, гледаха го съсредоточено и продължиха препирнята.

- Ти пък откога взе да разбираш от размер... - пробоботи Дюшемето.

- Кьорав ли си, нали го виждам, че е къс... - не остана назад Късото.

- Къс ти е мозъка на тебе...

- Пък на тебе жена ти избяга с оня брадатия архитект...

- Твойта сестра пък нали замина за Пловдив да учи, пък стана сервитьорка...

Слънцето взе да залязва, но спорът набираше скорост. Пренесоха се в кръчмата.

- Къс е, ти казвам... - пенеше се Киро.

- Дълъг е... - не отстъпваше Данчо.

Кръчмата притихна и с усмивка гледаше двамата спорещи.

А на коланите на двамата майстори закачливо се полюшваха красиви немски ролетки. Нови новенички...

(РН ное 10)