Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение...

Срамът на семейтвото... Ще ме попитате как става този номер? Вземете една млада провинциална красавица. Облечете я в тесни дрешки за хилядарка. Прибавете последния, бълващ от екстри, козметичен салон. Дайте и свобода... Ето я и нея, г-ца Д! Кошмарът на своя баща г-н В.
Г-н В се славеше в града като изключително работен, находчив, държащ на семейните устои рядък елемент. Двамата с г-жа В управляваха от години проспериращ семеен бизнес и се радваха на признанието и завистта на съгражданите си. Имаха красива, издържана в колониален стил къща. Подбрано в съгласие с цвета на кубинския мрамор куче. Красиви предмети на изкуството. Собствени, красиви идейни проекти. Красиви, романтични почивки. И... Красива дъщеря.
Следващият въпрос е: Какво кара г-н В да си посипва главата с пепел, да се мята в потни кошмари и да става поне три пъти нощем, за да хвърля по един поглед в красиво обзаведената моминска стая? Това е г-ца Д. Полегнала сред съвършеното море от син сатен, прегърнала съвършеното куче, афганска хрътка, цвят сахара, г-ца Д спеше блажено сред планина от плюшени играчки. Тя не може да предполага, че един ден ще се превърне в опустошителното бедствие, каращо г-н В да извръща притеснено глава при среща с познати.
След години г-н В ще каже, че за всичко са виновни "дните на удоволствието и сладострастието", през които по грешка бе създал г-ца Д. Г-жа В пък ще твърди, че плачевният резултат се дължи на деградиралите ретро гени, предадени в наследство от семейството на г-н В. В крайна сметка обаче и двамата ще се убедят, че хвърления в миналото камък се връща като бумеранг, за да те стовари болезнено в главата, когато най-малко очакваш...
Горката г-ца Д пиеше поредния валериан, гарниран с щедра доза мартини и разсъждавайки над грешното си окаяно съществуване, мечтаеше за принца на белия кон. Всъщност се чудеше как, по дяволите, от нежно пролетно цвете се превърна в депресирана 30-годишна жена с две деца от различни бащи, на път да изгуби поредната скучна работа, без пари, без социален живот и без мъж... Поредният истеричен пристъп я затисна и г-ца Д, скимтейки, обърна гръб на настоящето, потъвайки в блажени спомени. Това, по нейно убеждение, бе последният шанс да открие разковничето на своите страдания и да продължи напред.


Г-жа Р... В края на 80-те години г-жа Р присъстваше в мокрите сънища на всеки можещ мъж. Блясъкът и заслепяваше невротизираните домакини на малкия град. Те извръщаха отровни погледи след нея, сякаш на стегнатия и задник, обкован в още по-стегнат панталон имаше табела: "ЖЕНИ, ПАЗЕТЕ СИ МЪЖЕТЕ!!!" Г-жа Р беше гордостта на двойно дрогираната си от реланиуми, вечно оплакваща съдбата си майка, г-жа М. В същото време беше отровната стрела в сърцето на брат си г-н В. Г-н В беше принуден да се запознава ежемесечно с новите кандидат-зетьове, довлачени от разведената г-жа Р. Това го караше да се чувства силно нещастен и разколебан по отношение на нравствените устои, крепящи семейството. Най-травмиращото в цялата ситуация бе, че мъжете, лепящи се като мухи на мед по г-жа Р, всъщност бягаха през глава, когато красивата и уста споменеше думите "любов" и "за цял живот ". В продължение на няколко години г-н В потрепваше в конвулсии, като петел ударен в главата в предсмъртна агония. Молеше се почти на глас неговата красива и разкрепостена сестра да спре да излага семейството и най-после да се сдобие със съпруг. Всъщност г-жа Р беше шумна, забавна, неподравена, повърхностна богиня на веселието. Желана от силния пол и презирана от слабия, икона на вакханалията. Обаче никой не си даваше сметка, че това беше единственото средство, чрез което г-жа Р можеше да се справи с безбрежна тъга, която и носеше самотата...
В детските си години г-ца Д съзерцаваше с широко отворена уста своята леля. Най-обичаше да се смотае в някой ъгъл на оранжевата стая и да наблюдава с обожание своя кумир, как в компанията на чаша уиски се приготвя за поредния шумен купон. Гардеробът зееше издайнически, разкривайки своя оживен, преливащ от багри панаир. Коприна, ламе, сатен и кадифе омайваха погледа на малката г-ца с помпозната си красота. Пудриерата весело потракваше в унисон с четките и оранжевото червило (запазена марка на г-жа Р) А чифт невероятни, дълги крака, изпъваха черните фибри на мрежест чорапогащник.
Това бяха най-безметежните години на г-ца Д. Тогава никой не я забелязваше. Потупваха я добродушно по главата и я оставяха безнаказано да се рее в своя тайнствен свят на принцеси, замъци и титли. Още тогава г-ца Д беше напълно убедена, че е създадена за велики дела. Даже си беше съставила план, който се стараеше да следва без отклонения:
1. Ще стана красива, много красива! Като г-жа Р...
2. Ще стана умна, много умна!
3. Ще се омъжа за принц, най-малкото за маркиз!
4. Ще си осиновя деца!
Г-ца Д беше изключително притеснена по отношение на секса още от най-ранно детство. А г-н и г-жа В нарочно пресираха и травмираха недоразвития и мозък, с надеждата да създадат съвършен пуритански образ в лицето на своята дъщеря. Мъчейки се да избяга възможно най-далеч от постоянни надзор, г-ца Д се затваряше в стаята си и четеше до припадък. Изучаваше съдбите на отдавна преселили се в отвъдното хора, търсейки ключа към собствената си орис. Г-н и г-жа В пърхаха от радост, наблюдавайки своето четящо отроче, убедени, че това е най-сигурния начин да прекара живота си в богоугодно непорочие. Истината беше, че грешаха... Ако г-н В беше наясно с романтичните въжделения на невръстната си дъщеря, подхранвани от безкрайните истории, които четеше, щеше да изгори книгите на публична клада и да забрани достъпа до хартия на дъщеря си во веки веков. Защото не стига, че четеше, но това дете беше овладяно от свои истории, създадени в сложния лабиринт на мозъчното и съдържимо и прилежно записвани в тетрадка. Всъщност и до ден днешен г-ца Д смяташе за най-щастлив миг в живота си, когато г-н В и подари пишеща машина за нова година.



Г-ца Д се задави в собствените си сополи, размазвайки сълзите си по подутото от рев лице. Започна да хипервентилира, докарвайки мозъка си до изкуствената омая на поредния истеричен пристъп. Тя чувстваше разкъсаното си сърце, разядено от болка и мъка по г-н П (бащата на второто дете) Ако можеше, със сигурност щеше да си прегризе сама гърлото, за да спре атомния разпад на последните късчета чест и сила, които и бяха останали...
- Как се докарах до тук?
Поради липса на социална среда г-ца Д често разговаряше с вътрешните си гласове. Главният баритон сред тях беше надарен с невероятен драматичен талант и уверено я дърпаше все по-дълбоко в дупката на мрачното блато, рисувайки нови все по-апокалиптични сюжети.
- Всъщност - продължи да умува тя - за всичко е виновна красотата!
Стигайки до този извод, г-ца Д засмука дозата си мартини и примижайки доволно, го остави да се плъзне безпрепятсвено по хранопровода. Този така значим орган в тялото и изпита няколкосекунден шок от факта, че нещо преминава през него... След което към неговата радост се включи стомаха с доволно къркорене.
- Красивите жени са жрици, обречени на сатаната, без никакъв шанс да се отърват от кладата на нещастната любов...
Грррррррррр. Второто мартини се шурна победоносно, присъединявайки се към събрата си.
- Красивите жени... - не се отказваше г-ца Д - са толкова убедени в превъзходството си над партньора, че не забелязват предупредителните знаци, които светкат тревожно, за да неутрализират до колкото е възможно последствията от унищожителния ураган, който се задава. А тревожните знаци обикновено са:
* Все повече извънредни работни часове
* Все по-често изключен телефон
* Все по-голяма досада от семейните вечери
* Нов гардероб, парфюм и т.н .
* Все по-продължително присъствие в банята
* Зачестяващи командировки
- И всичко това води до момента, в който прелестната, млада съпруга се е превърнала в очите на мъжа си в ревлива, мърмореща повлекана, забравила за волностите в секса. Бясна поддръжничка на мисионерската поза, олигавена и покапана поне на десет места от бебешко пюре, сновяща с огромна скорост от стая в стая, яхнала прахосмукачката и крещяща изнервено след домочадието за съсипания току-що изчистен под...
Покривката се свлече от масата сред заглъхващото ехо на последните думи на г-ца Д. Заедно с нея на пода се изтъркаляха със звън чаша с мартини и единствената оцеляла ваза. А грохотът, който оттекна до третия етаж, всъщност беше тялото на самата г-ца Д, която се предаде за 7-ми път в забвението на невротичния припадък. Не и пукаше особено. Всъщност това бяха най-приятните мигове от деня...


Белият пясък засипваше нежно стъпалата с ранната си топлина. Безкрайно синьо море пееше приканващо. Обещаваше успокоителната си хладна прегръдка, която да отмие последните следи от тъгата. Г-ца Д наблюдаваше жадно безбрежното водно спокойствие, облегната в сигурната основа на прастаро маслиново дърво. Вятърът сушеше с нежните си пръсти последните капки от сълзи, пълзящи по лицето и, а сърцето се лекуваше в тишина...
Мокрият лепнещ език на ирландския сетер, с който живееше в днешни дни г-ца Д, я свести. Тя се върна в настоящето с нежелание, но остана легнала на студения под, блажено припомняйки си пътуването до тайния свят. Стана и залитайки се отправи към банята, където за пореден път срещна красивото лице на леля си, г-жа Р. Смехът който я заля, беше толкова неестествен и призрачен, че г-ца Д се стресна от все по-очебийната загуба на разсъдъка си. Точка 1 на детския и план беше съвършено, прецизно изпълнена. Г-ца Д беше тотално копие на разгулната г-жа Р. Седнала на тоалетната чиния, кръстосала неприлично дългите си крака, г-ца Д се чудеше къде, мамка му, беше затрила следващите точки от плана си?...
Точка 2: Да бъда умна, много умна! Е, със сигурност разполагаше с мозък в излишък. Беше начетена до безобразие. Познаваше до съвършенство историята на света. Великите личности, тъпкали с нозете си грешната земя. Можеше да говори с часове за музика, литература, живопис, икономика, география и т.н. и т.н. ... Имаше и незабравимо чувство за хумор... Г-ца Д беше един от така наречените създатели на лафове. Но на кой му пукаше?! Никой не искаше да говори с г-ца Д. В очите на хората тя беше префърцунена кокетка с невероятно самочувствие, което заплашваше никога да не я върне на земята. А на практика г-ца Д беше размазал се в цимента на хорската жлъч и неразбиране иноземец. Тя беше пълен лаик по отношение на гафовете на известните, парите на новобогаташите, колите на държанките, намаленията в магазините и спорта. Винаги беше смятала, че това е ненужна информация, задръстваща мозъчните депа. Откъде можеше да предположи, че именно този микс от клюки е ключът към социалния живот? Г-ца Д може да беше много умна, но за съжаление не разполагаше с мъдростта на годините, хитростта и мръсните номера на играчите. Вътре в себе си г-ца Д беше непоправима романтичка и наивно същество... По този начин тя се озова бетонирана в безоблачния си мил, пасторален свят, в който живее в бяла къща с плосък покрив на брега на Средиземно море. Има два сексапилни парцала на гърба си. Намира за напълно естествено да вари сладко от смокини в потъналия си в цветен разкош двор и гледа с умиление как растат здрави и силни синовете и, докато чака мъжа си, г-н П, който е таен агент на ЦРУ, да се върне от тайна мисия. Всичко е толкова идилично, че на човек му идва да повърне от толкова много щастие и съгласие!
Точка 3: "Да се омъжа за принц, най-малкото за маркиз!" Маркизът се оказа невзрачен гном от също толкова провинциален град, колкото беше и градът на г-ца Д. Този гном обаче притежаваше невероятно ценно качество, което привлече в орбитата му г-ца Д и я принуди да гравитира там около година. Хобитът гледаше провинциалната мис с обожание, практически непосилно за простосмъртен. Възхищаваше се ежеминутно на великолепието и. Показваше я като незабравим ловен шедьовър, който се случва да удариш веднъж в живота. Г-ца Д разцъфтя. Прие, без да мисли, предложението за брак, забременя и изпълнена с ентусиазъм се отдаде на идеята да създаде семейство по еталон на г-н и г-жа В. Единственото, което я притесняваше беше, че трябва да спи с гнома, но тя умело прескочи това препятсвие, като правеше секс на тъмно, запратила духа си поне три века назад в замъка на Освалд Крел или постелята на княз Авалов...
Постепенно червените лампички започнаха да светят заплашително, към тях в оглушителен хор се включиха и високочестотни сирени, а за капак към тях се присъединиха гражданска защита и армията на спасението. Г-ца Д обаче, запленена от невероятното ревящо вързопче, на което сама беше дала живот, не обръщаше внимание на оглушителната дандания от предупредителни знаци. Апропо, това беше типично за нея. Да зарови глава в пясъка и да не обръща внимание на дребните според нея проблеми. Г-ца Д имаше мащабна мисия в живота си, която не включваше в изпълнението си прескачането на незначителни подводни препятсвия. Пътят трябваше да е чист и слънчев. Безкрайна, права магистрала, по която тя да се движи поне с двеста километра в час, размазвайки тези малки, досадни проблеми на предното стъкло, като досадни насекоми, а после победоносно омитайки ги с чистачките. Такива бяха плановете на г-ца Д, но животът и поднесе един след друг изненадващи удари:
- Гномът имитираше дейности, от които никога не изкарваше пари ( всъщност гуляеше с приятели, докато благоверната г-ца Д отглеждаше детето, играейки си на малката господарка на големия дом )
- Гномът изневеряваше?! Боже, това пък никога не и бе минавало през ума. Та той беше толкова смотан, че и гларус би се подвоумил дали да пусне лайното си върху него. После г-ца Д си даде сметка, че жените, превъзхождащи мъжете си в пъти, ги карат да се чувстват плазмодии (което не е далеч от истината) Тези червеи пък, за да се почувстват малко по-мъже, се отдават на плътски удоволствия с дами, притежаващи съмнителна хигиена. Апропо, г-ца Д получи неоспоримо доказателство на психологичния анализ, който направи след посещение при гинеколога си.
- Гномът пиеше! Е, това вече беше прекалено! Г-жа М, неистрезнялата от антидепресанти баба на г-ца Д, имаше една приказка: "Курвалъкът е до време, пиенето е за цял живот". Тази поговорка наведе многострадалната внучка над мисълта, че за гнома спирка за свирка никога няма да има...
- Най-потресаващото от всичко беше, че новоизлюпеният родителник, счел, че е получил неоспоримо доказателство за мъжествеността си, сдобивайки се със син, започна все по-често да поступва благочестивата си съпруга. Г-ца Д беше втрещена. Гледаше в огледалото насиненото си лице и не вярваше, че държи собствеността над него. Всъщност мислите, които свистяха из главата и, бяха как, ебати, да скрие унижението си от обществото? И отговорът дойде сам... Като скрие себе си. Това беше първата голяма депресия в съществуването на г-ца Д. Не толкова заради малтретирането... За пръв път тя се усъмни в превъзходството си като индивид. За пръв път се усъмни, че красотата и, която беше станала още по-очебийна, придобивайки женска зрялост, е основното и оръжие. Но най се ужаси от извода, че пъргавият и забавен ум на г-ца Д всъщност не впечатлява никой...



Г-ца Д беше бясно полудяла от заключенията си. Разпенена, тя запрати подарения от свекърва и сервиз от 96 части по гнома, превръщайки хола в таверна. След това затръшна вратата зад гърба си. Беше решила да си намери работа, да се докаже като личност и веднъж завинаги да постави мекотелото, спящо в леглото и, на място. Истината е, че за разлика от съпруга, късметът не изневери на г-ца Д. Факт, който след години щеше коренно да се промени. Тя си намери работа в най-голямата медия в страната и окрилена от живителните сили на вдъхновението, се впусна да доказва себе си.
Г-ца Д излъга най-нагло на интервюто за работа за опита и възможностите си. Но това не я притесни ни най-малко. Тя с наслада наблюдаваше как предизвиква земетръсни зони на сладострастие в мозъка на бъдещия си шеф и ликуваше, регистрирала могъществото на женския си чар. В бъдеще се доказа, че г-ца Д беше родена за тази работа. Невероятните и знания в почти всички области бързо я направиха любим събеседник за клиентите на медията и скоро тя без усилие взимаше от тях толкова пари, колкото си беше наумила. Съвсем естествено красотата плюс коефициента на ефективност я издигнаха до позицията фаворитка на шефа и попълниха зейналите дупки в банковите и сметки. Г-н и г-жа В се радваха на детето си и почти се бяха успокоили за бъдещето. Те самоотвержено се грижеха за малкия си внук (против което твърдо се беше обявила г-ца Д), докато дъщеря им се грижеше за просперитета на семейството си.
Призракът на разгулната купонджийка-леля, г-жа Р обаче започваше да се влива чрез безмилостни дози в кръвта на младата провинциалистка...



Появи се първият принц на изнемогнал изпод тежестта му Росинант... Г-н Н беше звезда! Поизветряло, изшкембено хипи, изпълзяло от нафталина, за да се превърне в медийна звезда на преклонна възраст. При първата им среща г-ца Д беше издразнена от наглия му, опипващ поглед, който се прокрадваше през леко прозрачната и впита по тялото дизайнерска рокля. До голяма степен и г-ца Д беше провокирала този интерес. Тя не можеше да си обясни как за един ден успя да влезе шест пъти по грешка в мъжката тоалетна, заварвайки ухилената мазна мутра на г-н Н пред писоара. В края на работния ден, изморена и изтормозена, тя влетя в служебното кефене, като хала, хвърляйки се право в потните ръце на Негово Медийно Величество. Разярена и огорчена до краен предел, г-ца Д реши да се позове на правото си да бъде злобна кучка, но пет минути по-късно стоеше със зяпнала в идиотско възхищение уста на масата на г-н Н. Той, макар и в лапите на критическата възраст, беше изключително забавен събеседник, с неотразимо чувство за хумор и... Перфектно кавалерско държание. В последващите месеци те ще се смеят с часове по телефона, ще коментират книги, филми и нови албуми, ще играят на асоциации... Почва, изключително благоприятна, за да падне в капана на любовта наивната г-ца Д. Покрай влюбването обаче тя ще успее да попие много от мъдростта и опита, които г-н Н с радост и дарява, влязъл в ролята на любящ пастрок.
Защо преспа с него? Дълбоко в сърцето си г-ца Д знаеше, че е сгафила непоправимо. Най-вече защото в нея прилежно беше вкоренена моногамията. Г-ца Д не можеше да си представи, че ще се върне при гнома. Друг беше въпросът, че г-н Н беше пълен провал в леглото. Отчайващ! Нещо, което силно озадачи г-ца Д, защото тя вярваше, че в природата задължително има равновесие и не би трябвало такъв голям мъж да има толкова миниатюрен... Предполагаше се, че големите мъже имат големи оръдия, защото им се полага да вършат повече работа, понеже са надарени с повече физическа сила. Но, уви! Това беше най-малкия проблем на г-ца Д, тъй като тя много одавна беше открила греховните радости, които доставя вибратора. Беше убедена, че мъж не е в състояние да покори чувствената и сетивност, затова се довери на модерната техника.
Типично в нейн стил, подвластна на буйната си природа, г-ца Д прекрати брака си със същата бързина, с която го беше започнала. Естествено, наелектризираният и от окситозини мозък рисуваше картини на безметежно карибско щастие с едреещия динозавър от телевизионния екран. За съжаление обаче действителността нанесе за пореден път шумен шамар в очудената, леко намусена муцунка на г-ца Д... Г-н Н си имаше жена и нямаше абсолютно никакво намерение да се сдобива с втора. Ефектът върху младата авантюристка обаче беше подобен на доза атропин за сърце с троен байпас. Тя се мотивира и закле, че ще се бори със нокти и зъби за боядисващата косата си дъртоза г-н Н.