Някой свири на пиано. Студено е. Вали сняг. Уличната лампа премигва. Стоя до прозореца и пуша. Издухвам навън дима. Отсреща свети само един прозорец. Снежинки танцуват. Улично псе пресича улицата. Григ концерт за пиано, заслушвам се. Вземам цигулката, плъзвам леко лъка. Пианото замлъква. Само миг моята цигулка плаче сама. Фразите сами политат, преливат, гонят се. Менделсон за цигулка и пиано, вместо оркестър. Не усещам студа. Свиря за нея. Пиано и цигулка рисуват. Последен акорд. Тишина. Зимна приказка, снежинки тихо шептят. Зъзна. Там отсреща затваря прозорец непозната жена.
© Виктор Добрин Димитров Todos los derechos reservados