03:33 ч., Пустинята Руб ал-Хали, Саудитска Арабия.
Из разговор между едно мечтаещо момиче и една мъдра бедуинка.
Пропътувах хиляди километри, почти целия си съзнателен живот, но лек за празнината в душата едва накрая открих. И то благодарение на една силна жена, която "случайно" срещнах в пустошта на Арабския полуостров. Можех да се закълна, че с нея не се познавахме от сега. Приличахме си, все едно сме две страни от монета. В очите ѝ бе събрана толкова много мъдрост, че автоматически се причислих към "науките" хора.
- А не бива така! - казваше тя всеки път щом споделях това си усещане. - Не би казала това и за цветята, нали? Всяко едно от тях е уникално само по себе си и не си отстъпва с останалите. Същото е и с хората.
Говорех с нея с часове, без изобщо да ми писва. Тя идваше със залеза и си отиваше със зората. Водихме разговорите си по цели нощи и нямаше помен за сън. Никога не ми каза от къде идва, как ме е намерила и на къде отива. Просто се появяваше всяка вечер, за да ми предаде ...