Стоя на прозореца. Усещам полъха на вятъра, който нежно си играе с пердетата. Чувам шумоленето на листата. Мракът бавно обхваща всичко наоколо. Гледам Луната. Обградена съм от тишина. Обградена съм от звезди. Във въздуха витае магия. Мога да я усетя! А ти?! Какво спокойствие струи отвсякъде... Нещо изшумоля! Някаква сянка премина... Някой ме гледа! Познавам тези очи! Те... Той... Но нима е възможно?! Момчето от сънищата ми?! Момчето от мечтите ми?! Момчето, превзело сърцето ми?! Нима това е той...?! Излизам. Бавно се приближавам... Усещам парфюма му. Познат ми е... Но къде изчезна?! Преди миг беше тук! Някой зад мен хваща дланта ми... Толкова нежно, сякаш е от стъкло... Допирът се движи нагоре по тялото ми... Прокарва пръсти в косите  ми... Леко докосва лицето ми... С влажни пръсти погалва устните ми... Прошепва в ухото ми: "Обичам те"... Усещам как сърцето му бие лудо... също като моето. Душата ми крещи: "Искам те!"... И ето... устните ни се сляха... Беше за миг, а сякаш трая цяла вечност... Но какво?! Но как?! Нима изчезна?! Толкова бързо?! Разтърквам очи. Не, не сънувам! Още съм тук. Странно! Прибирам се. Отивам на прозореца. Всичко си е така, както беше - вятърът, Луната, тишината, звездите... Но отвътре горя...! А там... Там някой ме гледа...