Тя чакаше с нетърпение да настъпи вечерта, тръпнеше в очакване да го види, очите им да се срещнат така, както преди година. 12 месеца, в които тя не го беше зървала, бледо си спомняше неговите черти. Колкото и да се опитваше, не можеше да се сети какъв беше вкусът на устните му, уханието му. В последните мигове преди срещата, спомените, в които бяха заедно, започваха да стават все по-ярки и по-ярки. И все пак не беше достатъчно. Нуждата да го види, докосне, целуне отново, се засилваше. Чувствата, които бушуваха в нея, бяха ту неукротими и непознати, ту ясни и истински. Необясними въпроси изникваха в ума ù: "Как ще се държи с мен? Ще бъда ли за него същото глупаво и наивно момиченце? Ще открие ли промените в мен? Дали ще осъзнае, че вече не може да си играе с мен?". Толкова много въпроси, а оставащи броени минути до дългоочакваните им отговори.
И ето, телефонът звани и тя вдига... Чува гласа му и нещо в нея трепва, сякаш за миг забрави всички онези неща, които той ù бе причинил и начина ...