Апатия Патова е цялото ми име.
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се?
...
Простете, предполагам, че понякога се затруднявам да преценя кой като каква ме познава. Или лъжете. Познавате ме! Не ви обвинявам в излишна куртоазия! Все пак да знаете, че аз не намирам нищо лошо в това да ви кажа истинското си име! Искам да кажа, че ако не ме наречете с някое име, няма да можете да ме разберете. Поне да е истинското! В моето име, между впрочем, спят най-неподозираните ми преимущества... Вярвайте, ако искате, но те ще ви харесат!
...
Понеже в името ми спи обяснението на възможността аз да не помня, че вие не сте ме запомнили, няма да настоявам, че сме се сблъсквали. Сигурно и не искате да ви чуят, че разговаряте с мен. Спокойно! Аз ви говоря. Вие просто въртите очи. От страх. Да не би да ви предам малко от своята апатия. От патоса... по-трудно – изисква се симпатия и от ваша страна.
...
Симпатичен сте ми, но ви ненавиждам. Понеже сте ми безразличен.
... ...