Слизам от автобуса. Спущам се в подлеза и там, край продавача на лотарийни билети, срещам... Светослав. Удари ме позната отколешна тръпка, залитнах, но се овладях.
- Светльо, здравей!
Гласът ми пресъхва, не знам къде да дяна ръцете си.
- О, Петя, ти ли си? Не те познах, знаеш...
Мъжът е висок, плещест, но лицето му изразява тревога и притеснение.
- Ние сме още в предисторията, нашият живот, знаеш... Една торба цимент не мога да намеря... бял цимент.
"Ей сега ще ме погледне с оня хубав поглед, ей сега - задъхва се сърцето ми. Какво бях за него преди години? Какво беше той за мене?... Не, не може да не си припомни, да не съжали..."
- И бели плочки. Мама му стара, като че ли в земята потънаха... Искам банята да е с бели плочки. Стерилна работа. Чистота. Ама де ги, а? Нийде ги няма! Трябват връзки...
"Изключено е да ме погледне с оня нежен поглед... Боже, очите му бягат! Аз за него съм една позната, на която може да се оплаче... А там, в оная триъгълна градинка, до брезата... Как ме чакаше ...