СРЕЩАТА
С нея се срещнахме случайно. В очите ù се четеше тъга. Напираха сълзи. Седна до мен и си поръча кафе. Погледнах я. Тръпка на болка пролази в гърдите ми. Минута мълчание и изведнъж нещо се отприщи в нея. Сълзите сами потекоха от очите ù. Навярно в мое лице беше срещнала приятел, на който можеше да сподели. Не бях сгрешила. Изведнъж тя започна така.
"Когато го срещнах, допивах кафето си в бистрото. Той се приближи до мен. Дъхаше на алкохол. Заговори ме, въпреки че исках да го отблъсна.
- Знаеш ли, много ми харесваш?
"Пак с обичайните фрази, с които някой иска да те свали - помислих си."
- Е, и? Може би любов от пръв поглед? - отговорих аз.
- Ей, маце. Аз не съм от тук. Дойдох по работа. Бизнес дела.
"Какво ме интересува откъде е и за какво е дошъл!"
- И как, бързаш ли?
- Да - отговорих аз. Отивам на работа.
Тогава работех в един магазин за мебелен обков.
- Да те закарам? - продължи той. ...