Мъгла! Мъгла навсякъде. Нищо не се вижда напред, освен стържещият шум на чистачките! Дали са сто или пет метра, той не можеше да определи, не бе в състояние дори да се фокусира върху нещо във фосфорециращата белота отпред. Смътни силуети пробягваха покрай колата, а пътната маркировка едва, едва го напътстваше. По радиото вървеше странно носталгична портогалска песен, а цигарите му току що бяха свършили. Оставаха му не повече от петдесет километра, но с тази скорост, нямаше да ги преодолее и за час. Всъщност, той не мислеше в момента за това къде и защо е тръгнал, не беше сигурен, че иска да отиде точно там, не знаеше дали го чакат, тъй като умираше от страх да се обади. Беше си наумил, че точно сега е моментът, знаеше, по скоро по интуиция, че ако не тръгне никога не би могъл да изглади пустотата в душата си.
                         Неусетно беше изтървал осовата линия и огромен ТИР профуча, надул клаксон на една боя разстояние от Ситроена му. Друг път би изпитал уплах, би спрял да се успокои. Сега просто му бе безразлично. Мисълта му са зарови в спомените, прегърна всички стари моменти, като скъпи, черно бели снимки, които сглоби като пъзел с удивителна лекота. Не знаеше дали чувства, дали утре ще бъде същото старо и добре познато днес.
                          Сега беше важен пътят и срещата. Не мечтаеше за нея, защото не той бе решил, просто трябваше да бъде така. Двадесет години не го беше виждал, едно поколение без да си кажат нищо, да се потърсят, да изпитват чувства, да решават заедно съдбите си. Но какво са двадесет години? Пречка, част от нещо? Минали са, дори не ги е усетил, не е разбрал смисъла им и даже не е сигурен, че точно той ги е живял. Събитията са просто едни снимки, като утрешния ден.
                           Още не бе късно да обърне в обратна посока и да зареже! Да напусне илюзиите! 
                           На хълма пред него се появи късче светлина. Златен лъч прониза бялата риза на мъгливата пустота и хвърли свенлив поглед върху предното стъкло. Този миг! Сега! Важно е! Няма друг момент! Вземи решението! Какво точно искаш? Усети, че не той взема решения в този мистичен миг...
                            Колата продължи, колелата здраво свързани с асфалта бъбреха нещо. И от мига на безвремието, той навлезе в бъдещето....