Вятър черни къдели развлача,
вятър нишки дъждовни преде
и край мене в капчуците плаче!
Не дойде!
Не дойде!
Не дойде!
Не се сърдя, любимо момиче!
Аз разбирам - дъждът те е спрел.
Тоз от двамата, който обича,
е дошел!
Владимир Башев
И пак се връщам години назад във времето. В девети клас съм и сме в студентски град събрани за цял месец през ваканцията, не помня точно за какво. Но както винаги, на военно дело, на бригада или на друго мероприятия, аз все ще имам късмет. Аз или ще вдигна температура първия ден, а през останалото време ще си лежа и другите ще се грижат за мен или ще има познат шеф или нещо друго ще изскочи. Помня, че се запознах с много шашави момичета и се заливахме с тях от смях, докато други сваляха гаджета. Веднъж ни водеха на дискотека под строй. И в това време дошъл един мой познат да ме види. То почти всички приятели идваха да ме навестят, за да не ми се види гаден престоя. Този познат е много готин тип, изтупан по последна дума на модата. Пита за мен. А ние бяхме три ...