Вървях по улиците след поредния работен ден и си мислех само как ще се прибера, ще видя децата си и ще си почина, гледайки някой сапунен сериал или някакво шоу пред телевизора. Всъщност беше ми все тая. Всеки ден се повтаряше едно и също: ходех на работа, прибирах се, отделях внимание на двете ми деца и сядах уморена да гледам телевизия. Понякога четях и книга и за миг се замислях за младежките ми години, когато нямах толкова отговорности както сега, как се забавлявах с приятелките си. Ах, наистина бяха хубави времена, с усмивка си мислех аз. И изведнъж се сблъсках с една стара жена, която носеше покупки и вече се прибираше в своя дом. Аз ù се извиних, че съм я блъснала, а тя просто каза:

- Не се притеснявай, девойче. Добре съм, но ти изглеждаш уморена. Ела, нека поседнем ей на онази пейка от другата страна на улицата.

    Съгласих се, въпреки че бях изненадана от поведението на тази стара жена, която дори не познавах! Седнахме. Известно време и двете мълчахме и изведнъж тя попита:

-Омъжена ли си ?

Малко се ядосах - какво си позволяваше тази жена? Та аз дори не я познавах, а тя ме разпитваше за личния ми живот. Но все пак ù отговорих, макар и малко обидено:

- Да, омъжена съм и имам две деца, но не разбирам защо ми зададохте този въпрос.

Жената помълча за миг, а после каза:

- Знаеш ли, когато бях на твойте години и аз, като теб, имах съпруг и две деца. Ходех на работа. Готвех, чистех, грижех се за децата ми. Но, да ти кажа, не харесвах особено живота си.

Думите ù ме изненадаха и попитах:

-Но защо? Имали сте всичко нeобходимо. Дом, деца, работа и любящ съпруг!

-Права си. - рече тя. - Но живот ли беше това! Всеки ден се трудех упорито, за да изхраня децата си, понеже съпругът ми почина млад и останах сама с двете си деца.

-Съжалявам за съпруга ви! - рекох аз.

А тя отвърна:

-Не съжалявай - рано или късно всеки умира. Никой не живее вечно! Затова сега ще ти дам един съвет. Живей живота си, както ти искаш! Не слушай другите, а слушай себе си! Защото животът е кратък и всеки миг е важен. Живей пълноценно и бъди себе си. А ако сгрешиш, не съжалявай, защото всеки прави грешки.

После тя стана и, преди да си тръгне, каза:

-А сега върви при съпруга си и двете си деца, ако това е наистина животът, който искаш.

След това тя изчезна, а аз вървях из улиците, мислейки върху думите на тази жена.