Срещата ни беше окъсано албумче със снимки.
Безцветни фрагменти от цветно щастие.
Застопорени погледи... замръзнали в снимка за да не забравят обещанията си...
Обещания за присъствие, скрити в очите... даващи им блясък за изпълнението си...
Вечността, спряла се в обектива, се кикоти ехидно в ръцете ми.
Кратка прегръдка, точно само като за снимка..
Ние... срещу обектива...
Усмихнати непознати, въздишащи в обща рамка.
Избеляла среща, снимана, за да опровергае раздялата...
извън обектива...
извън албума...
извън спомена...
Раздяла толкова реална, колкото хората, които изхвърлят стари ленти, без дори да бъдат промити... без дори да са станали снимки... в албум... или просто пръснати по пода... но все пак станали снимки... които да ни подсещат, че сме били някъде...
Имало е споделеност на времена меж ду фигури в една обща рамка...
Безцветни са желанията ми... в тази наша снимка...
Оставила ги бях като фон, за да можеш да изпъкнеш... за да има контраст...
Усещах контраста между теб и желанията ми...
И е красиво...
Да снимаш една раздяла и да я сложиш в албум...
Да я държиш в ръцете си и да забравяш, че е твоя.
Твоята раздяла... в твоята ръка...
Вече можеш да я изхвърлиш...
Вече можеш да я изгориш...
заедно с албума...
Окъсания албум от срещи...
© Катя Todos los derechos reservados