Беше ленив юнски ден. От онези, приятно горещите, които не искаш да свършват, особено ако си на почивка. Неуморното слънце обаче следваше своя път по безоблачното небе. Не след дълго щеше да потъне зад гъстата дъбова гора, приютила хотел „Райски кът”, a дотогава щеше да радва верните си почитатели - летовниците в Приморско. Подремнали след обедното преяждане, те прииждаха на двойки, тройки или цели шумни групи към големия басейн на хотела. Оглеждаха се за празни шезлонги и когато ги откриеха, мятаха кърпите си върху тях, за да заявят правата си. Децата без бавене нахлузваха пояси и всякакви приспособления и скачаха във водата, съпроводени от предупрежденията „да не стоят много дълго… като вчера”. Мъжете се отправяха към бара, за да преборят обезводняването с бира. Някои засядаха на приказка по масите, но не и преди да занесат на съпругите си заръчаното им кафе. Жените полагаха нужните количества защитен крем върху телата си и се отдаваха на сладки приказки и заслужено безделие.
Седнала ...