000000000000000000000000000000000
Джулио тичаше като обезумял. Стигна в къщата и извика баща си.
- Влез, момче, кажи какво стана? Къде е Джак?
- Джак влезе в храма. Намира се в забранените пещери. Ще трябва да повикаме полиция!
- Ще се справим сами.
- Не можем, татко, има много поклонници. Ще е необходима намесата на полицията.
- Добре, тогава. Аз отивам в участъка, а вие тръгвайте натам. - мъжете тръгнаха, без да губят и минутка повече.
00000000000000000000000000000000000000000
Джак седеше притаен в прохода и наблюдаваше от процепа. Удариха гонг и всички се наредиха около казаните. Образуваха полукръг. Шестият казан бе поставен съвсем близо до каменната маса. Всички гледаха със страхопочитание статуята, на която от двете страни застанаха двама жреци, облечени в черни роби на червени райета... Всички, с изключение на тях, паднаха на колене. Започнаха да се молят. Излезе трети жрец, облечен в черна тога с червени райета. В ръцете си държеше малка правоъгълна кутия. Той слезе по стълбите, застана срещу статуята и протегна ръце напред. Сведе глава и отвори кутията. Взе щипка от някакъв бял прах от нея и го хвърли в казана зад себе си. Чу се лек гръм и той се възпламени. Една жена зад казана извика и припадна. Изведоха я от тълпата и я поставиха с крака към казана и глава в средата на образувания кръг. В миг след това, всички затанцуваха някакви дивашки танци под съпровода на тъпани. След около две минути удари гонг и всички се подредиха в полукръг около казаните. Жрецът повтори ритуала, като този път запали този отдясно на горящия казан. В миг друга жена извика и припадна. Отново я поставиха с глава към кръга и крака към казана. Пак започнаха дивашките танци.
- Господи! Тези са откачили! – помисли си Джак.
Церемонията продължаваше с пълна сила, като ритуалът се повтори, докато не остана шестият казан. На пода лежаха пет жени с глава към средата и крака към казаните. Същите дивашки танци. Вече като че ли всички бяха изпаднали в транс. Жрецът се поклони по-ниско на статуята този път. Взе поредната щипка бял прах и я хвърли в последния казан. В този миг, единият от жреците, които стояха до статуята, извика и припадна! Всички утихнаха и като че ли се опомниха! Нещо ставаше!
- Поличба! Поличба! - извикаха няколко.
- Тишина! – мъжът се обърна към най-близкия до него и му нареди - Попитайте върховния жрец какво да правим? Бързо! - мъжът хукна. След малко се върна и му прошепна нещо. - Продължаваме! Поставете го на определеното място! – дивашките танци се подновиха. След две минути забиха всички барабани и тъпани, удари гонгът и всички паднаха на колене. От дясната страна на статуята се появи шествие. Няколко жреци образуваха колона. Вървяха бавно и ритмично. В ръцете си държаха огромни свещи. Зад тях се появиха носачите с носилката, направена от дърво и обсипана с цветя. На нея бе закрепено кресло, а в него седеше завързана Ники! Джак подскочи и се удари в тавана.
- Това е тя! Какво да правя? - лицето ù бе подпухнало от плач, косите ù бяха разрошени , а погледът ù бе като на ужасено животно, което се бори за живота си, но не може да направи нищо! Ръцете и краката ù бяха завързани за креслото. Тя се дърпаше и оглеждаше, като обезумяла, но копринените въжета бяха стегнати. Жените махнаха покривката от каменната маса. Шествието продължи, като минаха през направения шпалир от хора, продължи напред и спря по средата на необичайния кръг от казани и хора. Четирима яки мъже свалиха девойката от трона ù и я завързаха на каменната маса. Тя се мяташе, но това не ù помогна! Джак реши да действа. Върна се по главния тунел и влезе в залата за жертвоприношения. Сля се с тълпата. Барабаните спряха да бият и гонга бе ударен два пъти. Отляво на статуята излезе върховният жрец, облечен с черно наметало. Джак го позна! Именно него следяха! Зад него вървеше стройна жена, облечена в синя рокля. В ръцете си носеше черна кадифена възглавница, на която бе положен кинжалът! Върховният жрец застана по средата на кръга, взе кинжала от възглавницата и започна да говори на древен език, отдавна забравен на островите. Всички сведоха глави. Жрецът коленичи и вдигна ръце с кинжала към статуята. От очите ù проблесна ярка светлина. Светлината влезе в жреца и той стана прав. Последваха го всички. Той се доближи до каменната маса. Тогава Джак се огледа и ги видя зад една колона - чичо Никос и Гонзало. Те вдигнаха ръка с поздрав. Време беше! Върховният жрец погледна Ники в очите.
Измърмори някакво заклинание и вдигна ножа над главата си, за да усили силата на удара. От него зависеше да го забие на правилното място.
© Милена Карагьозова Todos los derechos reservados