Дясната ръка се отпусна безсилно:

-        Боже, ще се откача всеки момент…

Лявата промърмори:

-        Ти поне си предназначена за труд. А аз… Наравно с теб цял ден – вдигай, сваляй, влачи…

Краката възроптаха:

-        А на какво се опирахте през това време? Кой напъваше да замъкне тежките чували до мястото им…

Откъм Тялото се чу само вяло ръмжене:

-        Разпадам се… Всичко ме боли… А за раменете да не говоря…

Отвътре проехтя стон:

-        Нали това ви е работата? А аз… Сутринта напъхаха в мен половинка хляб и глава лук – смлях ги за час време. И направо съм се свил от болки…

-        Кой си ти? – попита Десният крак.

-        Стомахът…

-        Поне можа да се обадиш… Ние направо сме се слепили – разнесоха се оплакванията на червата…

-        Не можем да ви видим – пророниха бавно Очите – Цял ден напрежение, цял ден взиране накъде, какво, как…

-        А вътре е тихо… - констатира Лявото ухо…

-        Къде вътре? – попита Дясното.

-        В Главата. Мозъкът пак дреме…

Разнесе се омразно ръмжене и всички части заговориха едновременно:

-        Ние се напъваме, а тоя само си почива… Нищо не прави… Не ще да се понапъне дори…

Мозъкът се обади с притеснение:

-        Да, да – и днес нищо не правих… Но кажете ми – какво да сторя? Тая работа е от векове все една и съща, Мозък тук не е нужен… Преди пробвах да се любувам на природата, да слушам птичите песни… Дори опитах стихове да съчинявам…

Чу се всеобщ недоволен вой:

-        Стихове? Ти луд ли си? Ние работим, той стихове ще съчинява… Картинки природни гледал, песни птичи слушал… Глупости! Дядо ти все природата гледал… Труд трябва, труд… Я да ти дам мотика № 8… Бе, какво го слушате… Ръце, блъснете го! Крака, ритнете го!

Наистина, ръцете опитаха да ударят по Главата, но очите им изшъткаха – щяха те да пострадат. А Задникът, дал предложенията, наистина се стовари върху земята отвисоко, когато краката опитаха да ритнат Главата…

Това не успокои частите на Човека. Разкрещяха се, някои истерясаха – намираха отмора след тежкия ден…

Накрая решиха – за Мозъка, най-големият мързеливец в Тялото, място сред толкова важни и полезни части няма. Да се маха… Където ще да върви – всички си знаят предназначението, не им трябват разни нови измишльотини… Камо ли изкривявания на човешката природа като стихчета, картинки, музики…

И Мозъкът се махна...

Къде – никой не разбра. Пък и не се заинтересува – имат си задължения и нямат време за глупости…

Още повече, че Краката трябва да са по-внимателни в движението си, Ръцете по-здрави в крепенето по пътя, Очите по-бдителни в оглеждането…

Иначе Идиотът няма да може и извечната му работа да свърши някак си… Поне…

Но и така е добре…

Без Мозък проблеми няма. И всички са щастливи…