Прокарваше ръка по старите мраморни стени. Бавно пристъпваше и мислеше. Мислеше за всички тези изминали години. От семейната вила вече не беше останало нищо. Само една порутена постройка. Идваше тук всяко лято. Беше прекарала детството си в тази къща. Обожаваше я. Спомняше си как рано сутрин, когато се събудеше, усещаше миризмата на печените бисквитки и ментовия чай на баба си, които тя правеше всяка сутрин за закуска. Скачаше от леглото и изтичваше в голямата трапезария. Взимаше си една от бисквитките, които имаха вкус на канела и мед и излизаше на голямата ливада пред верандата. Слънцето огряваше къдравата ù, като кехлибар косичка, докато си поемаше дълбоко въздух, за да усети свежия сутрешен планински въздух. Докосваше с босите си крачета ранната роса, която ги галеше нежно и ласкаво... Всичко беше като в някоя приказка. Игрите по двора, четенето на поемите, които майка ù ù даваше от голямата библиотека на втория етаж, карането на колело по дългата, изпъстрена с цветя пътека... Дока ...