Старият бележник е като млада памет – всичко помни.
Вчера, като изхвърлях стари бумаги, случайно открих нещо, което съвсем, ама съвсем бях забравил, и го преписвам тука съвсем точно, с точките и запетайките.
“На 18 май 1996 година, към осем и половина вечерта, излязох от общежитието да се поразходя, и към 21 часа бях на Червения площад.
Там попаднах на концерта “Российский мер 95” – кметовете на двайсетина руски градове бяха си докарали представителните ансамбли. И от една голяма сцена на “Василевская наклонность”, зад църквата “Василий Блажени”, поздравяваха московчани.
Площадът беше препълнен с народ.
За пръв път виждах такова веселие! На сцената пееха и танцуваха, и същевременно на паважа на площада на групи пееше и танцуваше публиката. Не знаеш къде да гледаш – дали към сцената, където изпълнителите бяха отлични, или край себе си, където имаше не по-малко талантливи танцьори.
Особено в групата край мене имаше едно девойче – невисоко, белоного, с тежка, дълга до кръста, вързана на к ...