Старият полковник се дотътри до дивана и се разположи на централно място. По предположението на домакините там трябваше да седнат трима от гостите. И от другите страни на масата още четирима – те ти готова средата за поредната Нова година.
Само че и сега се налагаше да донесат още столове, а на късите страни на масата да се сбутат по двама. Старият полковник отново беше заел централното място – на практика разлял се като Джаба Хатянина върху дивана и не оставящ място никому там
За което той, разбира се, не се и замисляше. Че къде ще го сложат, ако не в центъра? И на масата, и на празника. Та той е Старият полковник… Е, имаше домакин, възрастен мъж, при това негов зет. Но Старият полковник си знаеше – щом се е оженил за глупавата му дъщеря, значи в йерархията е нейде в сержантските редици. Най-много старши сержант. Без шансове за офицер.
Деветдесет години вече живееше на тоя свят и поне 80 от тях искаше да командва всичко и всички. Та нали затова стана офицер, после началник на отдел, н ...