Старият полковник и тортата
След Новата година зетят на Старият полковник ни му се обаждаше, ни се появяваше. Трябваше да дойде поне про форма на рождения ден на Старият полковник, но…
Невъзпитан! Обидил се бил, моля ви се… От какво бе? Че Старият полковник показа кой командва парада и се появи на празненството за Нова година с пържоли, които саморъчно раздаваше на останалите? Ама било невъзпитано да се ходи на гости с твое ядене – обиждал си домакините с неверието си в способностите им да те посрещнат?
Че каква обида е това? Те са длъжни да го посрещнат, да го обслужват, да го сложат на челно място… Домът е на дъщеря му – значи е негов! И толкова!
Лошото е, че отдавна не го канеха близки и познати на празненства, сватби, рождени дни… Не, не бяха забравили. Обратното – помнеха, добре помнеха…
А днес разбра, че в неделя ще идва внукът с децата си. При родителите си, обаче със сигурност щеше да посети Старият полковник. Длъжен беше! Това да не е концерт по желание, та всеки да ходи където си ще…
Макар децата да са глупави. Той им дава солидни банкноти, а те – вместо да се радват и благодарят на всичкоможещия Стар полковник, с недоумение въртят хартийките, докато баща им ги прибере…
Глупави деца! Не разбират силата на парите. Е, ще ги научи, ама засега се налага да привлича вниманието им по познатия начин.
Старият полковник подаде двайсетачка на дъщеря си.
- Купи торта! Хубава торта…
- Ама, тате, моят сега прави една в къщи, няма ли да са много две… - плахо смъмли тя.
- Много са! Затова му кажи да не прави – отсече Старият полковник.
- Но той сигурно вече я привършва…
- Какво ме интересува? Да спре! Ама ха! Все иска да му ръкопляскаме ли?
Тя страхливо взе парите и отиде да купува торта. Пътем измърмори, че да направиш нещо сам, с любов, е по-ценно от купено удоволствие, но Старият полковник не я слушаше. То и през другото време не я чуваше – важното беше тя да попива спомените му, оплакванията, вайканията…
Не се купувала любов…
Бе, то така пишеше в старите учебници по комунизъм ли беше, по социализъм ли… Старият полковник не помнеше. Защо да помни? Учил беше така – отгоре, отгоре. В шофьорската школа повече не искаха…
Ех, че хубаво се чувстваше тогава…
В новички униформи, с лъскави чепици, напети - курсанти! Е, студентите им напомняха, че на френски „сант“ е къс, малък, ама…
Партията си знаеше работата и навред, редом с военното училище, вдигаше едно педагогическо. Студентите там изобщо не бяха конкуренция на курсантите. Къде ти – един студент имаше да учи, често и работеше, защото държавата не му осигуряваше храна и легло, както за бъдещите си верни служители. И, като излезеше случайно студент с колежка… Най-много една лимонада да почерпи…
А курсантът е друго нещо – кафе, лимонада, пастичка в луксозна сладкарничка, кино, че и театър, понякога даже на ресторант я водеше…
И се омъжваха хубавите студентки за курсантите – знаеха, че натам благополучието е осигурено, стига техният благоверен бързо и точно да козирува и изпълнява. Не като ония сбърканяци – студентите, дето все търсеха под вол теле и спореха на абстрактни теми за някакви си идеи, права, светло бъдеще…
Така че – да, любовта се купуваше. Макар и елегантно…
А оня – торта правел…
Бе, тия деца не разбират какво значи ти лично да си го направил. Но на вкус усещат кое е истинска ценност.
Вярно, викат на зетя му „дедоууу“, пък него само го гледат и се врат в баща си и майка си. Ама ще пораснат, ще разберат къде е вкусната истина…
Колко му е – още няколко години, няма да е стигнал до стоте…
Пък после – той ще им обяснява кое какво е. Дорде станат на двайсет, на трийсет години – Старият полковник ще ги обучава…
Както него са обучили: козирувай, изпълнявай и знай, че ти си центъра на света…
П.П. Но никой не посмя да му каже какво станало, когато внукът му се прибрал с децата в далечния град. Извадил купешката торта, сложил и оная на баща си и поканил малките. Само че те сочели готовата с пръст и викали: „Не, не…“, а другата, на зетя, излапали лакомо…
Глупави са още, глупави. Не разбират. Нищо, ще се научат да ценят парите, а не някакви си измислици – любов, морал, идеи…
И каквито там регресивни неща се въртят все още в изостаналото мислене на разни зетьове…
Не само интересен коментар, а и песен за тези, които са запазили детето в себе си - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Също като филмите с големите актьори-винаги намразвахме отрицателния образ,защото актьорите играеха превъзходно.Така и ти сега ни караш да намразваме полковника,толкова умело си го описал.
-
Благодаря, Лина, Надя, Красе!
-
"Това да не е концерт по желание, та всеки да ходи където си ще…", ама то и на концерт по желание не се ходи къде да е , ходи се на концерта и точка. Ех, цял живот учи-... обучавай... прав е човекът да се измори
-
Полковникът го недолюбвам, знаеш, но играта на думи искрено ме разсмя. Благодаря, сенсей!
-
Поздравления и от мен! И стискам палци на дъщерята и зетя, че даже и на внуците, че то такова чудо, като Полковника, как се търпи... 😊
-
Благодаря, Роси, Безжичен!
-
Старият полковник е като старото куче, хем няма зъби за кокала, хем не го дава на другите! Поздравления!
-
Типичната комунистическо-просташка военщина от най-лошите моменти в напълно сварените им места за мозъци, каквито подобни екземпляри нямат. Лошото е, че има много такива и сега...
-
Благодаря, Таня, Стойчо!
Абе, разбирам ги - може и аз да съм такъв... -
Досаден, недосаде'н,но обилно поливан!
Диктатурата е начин на комплекси.
Умееш да влизаш в кожата на такива самовлюбени саморасляци, Георги!
Поздравления! -
Ама, че е досаден този полковник
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
