3 мин за четене
Как беше оцеляло всред новите малки цветни хотели, които изникваха през последните години в къмпинга, никой не можеше да каже. Напуканите му дървени страни, счупените прозорци, разбитата врата и обраслите с храсталак и диви шипки циментова изкорубена площадка около нея, това виждаха цяло лято тези, които идваха тук заради вълните, слънцето и жълтия пясък. Имаше такива, които не можеха да си представят, че биха почивали на друго място край морето. Та този къмпинг таеше в спомените си едни други времена. Когато навсякъде се чуваше разноезична реч. Около ресторанта в центъра му, пред двата магазина с всекидневното снабдяване или по асфалтовите тесни алеи, встрани около които смокините хвърляха тежката си омайна миризма, край жежкия залез и червените изгреви в утринния хлад.
Бунгалото беше винаги гостоприемно. За младите момчета, които късно през нощта имаха късмет да приютят бронзови момичета в тясната и скърцаща от боричкането им стая. За дядовци и баби, които по цял ден тичаха след малк ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse