- Утре денят ще бъде хубав - така каза снощи танте Елфриде. Клаус вървеше бавно по дългия коридор към трапезарията и разсъждаваше какво ли означаваха нейните думи.
Тук дните винаги бяха еднакви като близнаци. Ставане в шест, закуска в осем. Учебни занятия от десет до дванайсет, обед точно в дванайсет и половина. Домашни задачи от четиринайсет до шестнайсет часа. Чай в седемнайсет часа, вечеря в деветнайсет. И сън от двайсет и един до шест. На другия ден всичко по същия начин. Години наред нищо по-различно. С изключение може би, когато управителят донасяше покупките - нови дрехи, книги, лакомства. Клаус дълго време се чудеше що за явление е управителят.
Някога дори мислеше, че това е другото име на Дядо Коледа, щом носи подаръци.Едва преди две години видя, че това е възпълен мъж на неопределена възраст, плешив, с очила и сини очи. Това бе вторият мъж след учителя, когото бе срещал в замъка Фербрингер за всичките си девет години тук. Другите бяха по стените на замъка - портрети на достол ...