1 мин за четене
Стаята е малка, боядисана в жълто-кремав цвят... води се вип... а аз се чувствам толкова малка в огромното ортопедично легло... и толкова ме боли... сякаш някой е разкъсал вътрешностите ми на хиляди малки парченца и забива нажежени шишове във всяко едно от тях... Господи,така ли трябва да те боли, когато създаваш нов живот? Наказание ли е или благословия? Единственото нещо, което не чувствам от тялото си, са краката ми... изтръпнали са... дали ще мога да ходя отново? Кой ден е днес? Колко ли е часа? И какво, по дяволите, са направили с мен? С лек ужас поглеждам надолу към тялото си, но не виждам кой знае колко много... от единия край на синята ми болнична нощница се подава тръбичката на катетъра, по който бавно се плъзва жълтеникава течност... някъде много дълбоко вътре в тялото си усешам леко парене... опитвам се да се размърдам, но ужасно боли... навсякъде... дочувам леко шумолене под мен... ръката ми бавно се плъзва под ношницата... да, точно това е, което си мислех... освен болката ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse