12 dic 2020, 23:05

Стената на Данчо 

  Prosa » Relatos
1800 3 15
4 мин за четене
Историята може да ви прозвучи налудно, но ви уверявам, че е напълно реална. Мрачен човек съм, без въображение, не умея да измислям, но случи ли ти се нещо такова, започваш да вярваш в невероятното, та чак да се питаш за по-нататък.
Познавах го бегло - обща екскурзия в Гърция, нищо особено – чист и емоционален човек. Смееха се все очите му се едни такива дълбоки вътрешни пламъци, превъзбуждаше се и дори подскачаше до хора, които са му приятни. Пъшкаше и правеше замечтан поглед, когато чуеше интересна мисъл - нестандартно, прекомерно емоционален, чак плашеше.
Професионалният му път също е любопитен, пенсиониран летец-изтребител, учещ тепърва право и гръцки език. Посвещаваше остатъка от живота си на самоусъвършенстване чрез образование, иначе селски човек от софийско.
Нататък– обичайното – във фейсбук.
Първите постове не се различаваха от тривиалното любезничене в мрежата, с тази разлика, че бяха перманентни. И понеже съм темерут човек и съм с леко асоциално поведение, в началото се чувст ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зоя Христова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??