Стопанинът на язовира - продължение
Произведение от няколко части « към първа част
А новината не беше вече никаква новина. Просто имаше един норматив за рибаря, една браздица, в която ако духнеше малко по-силно вятър, и на водата щеше да му се изпише. А тя беше ясна и проста. С това си на пръв поглед дребно деяние Мусолини се беше изложил пред себе си, пред стопанството си, и пред рибарското съсловие. Ясно му беше, че клюката ще пламне за нула време, ще се разнесе като миризма от изгоряло и после нито ще гледат с добро на него, нито лесно ще забравят. Като нищо, вече можеше да е станал за посмешище пред колегите си, затова сигурно не помръдваше от земята. Знаеше, че не става дума за няколко парчета шаран, а за етика. Етика, която сам беше осъждал неведнъж. Полакомил се беше да изкара някой лев, но това колегите му едва ли биха разбрали.
- Какво става, Мусолини? – попита го моят приятел.
Рибарят отмести очи от небето и ни погледна. Очите му воднисти и зеленикави като на земноводно, с малки, червени нишки, сякаш ни проучиха хладно и пак се отместиха от нас.
- Кажи, де, защо си легнал така, да не си болен?
Той пак ни стрелна, първо приятеля ми, после мен. За миг, като че някаква мисъл му премина и изведнъж се претърколи и се изправи.
- Амии! Болен! – подскочи, изтупа се от тревата. - Не съм болен. – повтори и започна да се оглежда, сякаш крои нещо, което след секунда ще свърши.
Така и стана. След малко влезе в караваната, забави се малко и излезе преоблечен със старите гащи, гол до кръста. Нахлупвайки шапката си ни погледна изпод козирката, която като че ли използваше за укритие на плановете си и на мен пак ми заприлича на стария Мусолини. Върна се – си казах, където и да беше ходил, той се върна.
После, докато ние смутени отказвахме да останем за по-дълго, той ни разтвори чадър над главите, извади ни по един стол и ни покани на чорба. От дума на дума се разприказвахме. Беше готвил рибена чорба някога, изкара я от фризера. Замразените порции се намираха в изрязани дъна от пластмасови шишета. Метна ги в една тенджера на газовия котлон и се настани до нас. Моят приятел му подхвърли някаква шега, какво е правил през нощта, Мусолини се ободри, разприказва се и докато аромата рибената чорба се разнасяше край нас, ние се озовахме щастливо нафиркани, там където(според него) той се беше озовал предната нощ. А именно в обятията на русалка.
Била звездна нощ. Водата блестяла някак особено. Той се топнал вътре, умил се, после си облякъл костюма, сложил си одеколон, както му е редът и тя се появила сякаш от мъглата. Първо му заприличала на сом. Гледала го с огромните си черни очи, примигвала срещу него, а героят бил меко казано-смутен. Гонила Мусолини из караваната, „кльонкала” го, както се изрази, докато той склони да й се даде. По негови думи, за първи път му се случвало такова нещо - рибата да гони рибаря си. Обаче след целувката, станало чудо. Сомът се превърнал в русалка и му проговорила с човешки глас. По неговите думи, имало магия, химия, звезди за фойерверки като в романите, а въздухът миришел на женски парфюм и целувки, направо не е за разказване. – Повтаряше той, цъкаше с език и се подсмихваше.
Дали беше някаква негова фантазия или зад камуфлажа на шегата казваше истината, ние не разбрахме. Но след малко, когато стана дума за шараните, а моят приятел му съобщи за клипа в интернет, Мусолини се замисли, повдигна шапката си, почеса се по главата и каза:
- Имах един чорбаджия в Гърция. - започна той . - Работих му единайсет години. Доволен бях и гръкът беше доволен, много пари му правих, ама и добре ми плащаше. И пенсия щях да взема от там, документи ми беше приготвил, всичко. Обаче един ден ми писна и му казах, че ще си ходя. Колко ми се молеше тогава, обаче аз – не и не! Не ми се работеше повече в чужбина, събрах си нещата, и го оставих. После не можах да намеря никъде такава работа. Та, - направи пауза той, погледна ни весело и довърши - та, на изпращане, той ми каза: Ех, Мустафа, Мустафа, ти си като оная крава, дето по много мляко дава и хубаво мляко, обаче накрая ядоса се, ритне кофата и сама си го разлее.
Комично, но се видях в същата крава, докато виновно опитвах от врялата чорба и примижвах срещу слънцето. И как се събира млякото след това се чудех; на философия с мои си спомени ме беше избиваше, когато изведнъж установих, че никога не съм опитвала по-вкусно ястие от това. Възклинах от изненада и продължих да ям по-бързо. Мусолини и моя приятел си говореха. Първият беше доволен, че ни е нахранил. Тръгнахме си след малко. Оставихме нашия герой на неговото си чудо – водата. Да я мъти и да я избистря, както само той си знае.
Два-три месеца след това, решихме, че сигурно, преди да си сложи костюма, наистина е преминавал през мътната вода, защото всички в мрежите говореха, как Мусолини започнал да захранва рибата; да участва активно в зарибявания и да се включва в доброволни мисии; качваха видеоклипове в групата и хората му се радваха. Не че клиповете бяха от някакво значение за него - той нехаеше за всичко това, но сякаш по негов си начин ни показваше, че разсипаното мляко не може да събере, но може да направи така, че новото да не се бута. И наистина, малко по-малко, Мусолини си върна уважението, доби дори повече авторитет сред колегите и така във всички нас се затвърди усещането, че той е стопанинът на язовира.
Продължавам да си мисля, че може би никога няма да отидете на този язовир, но ако случайно попаднете там и, ако случайно останете насаме с въдицата си, вероятно ще забележите че непримиримият дух живее в също толкова непримиримо тяло, та дори това тяло да е с неприятен прякор, с неясно минало и с неточна възраст. Ще го видите как е седнал на рибарското си столче, а утрото разцъфва в напрегнатите му от взиране очи. Тогава може би, също като мен ще усетите, че в този човек зрее надежда. Търпелива надежда за изгрев, за живот, за добро, за усмивка на странник или пък просто за русалка. Стои на столчето, вярва и се усмихва. Защото ги е виждал.
(край)
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Значи като чуя "сом" ще знам вече за какво иде реч
наистина създаваш плътни образи и увличащи ситуации около твоите герои. Радвам се, че прочетох разказа. -
Видях героя ти, седнал на рибарското столче в разцъфващото утро, взрях се в очите му, усетих го... Благодаря за хубавия разказ! Поздравления!
-
Благодаря ти, скъпа Иржи💗!
-
Не бях чела още първата част, видях че е излязла и втората и така удоволствието ми се удвои...Когато се разказва така обаятелно, се чете на един дъх! Умееш, Силве, да нарисуваш образите така, че ги виждам "на живо", усещам ги! Ат дребна история можеш да направиш събитие! Адмирации!
-
Благодаря ти сърдечно, Наде! 🍀
-
Искаше ми се да има още. Талантлива си, Силвенце.
-
Благодаря, Иви, радвам се, че ти е харесал. Поздрави и хубава вечер! Благодаря за любими.
-
Много интересен разказ. Прииска ми се да познавам героя ти, Силве.
Поздрав!
А финалът!...Браво!☺ -
Приятно е, да го чуя, Георги. Благодаря сърдечно.
Влади, зарадва ме, благодаря ти за подкрепата.
Благодаря за любими. Хубава вечер на всички! -
Мдаа. Хубаво. Прекрасно е да четеш понякога. Благодаря, Силве.
-
Чудесен разказд.
Малко съм разочарован - очаквах поне повест.
Шехерезада... -
Доче, Деа, Танче, много се радвам, че ви е харесала историята. Бъдете здрави и хубава седмица!
-
Хубава история!
Поздрави! -
Много хубаво разказваш, Силви!
-
"Оставихме нашия герой на неговото си чудо – водата. Да я мъти и да я избистря, както само той си знае." Благодаря за чудесата!
-
Благодаря ти, Акеми.
-
Чудесен завършек, Силве.
-
Петре и Тони, благодаря ви! Хубава вечер!
-
Браво, Силвия, много увлекателно и майсторски разказваш тази история, която се доближава до приказка. Последните изречения са апотеоз на надеждата.
-
Изчетох го на един дъх,.. ама после по-бавничко повторно
Интересен разказ, макар и да не си падам рибар...Приятна вечер -
Благодаря, Пепи и аз!
Мини, благодаря! Радвам се да ви посрещна. -
Много хубаво разказана история, а и сякаш бях там, само дето не видях русалка. Хареса ми, Силвия! Пишеш хубаво и увлекателно!
-
Заради мен, понеже точно прочетох 1-та част, и се появи и тази! Благодаря, удоволствието беше изцяло мое!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Краси, удоволствието е мое 💋