Да ви кажа честно, с възрастта станах малко старомоден. Бях поканил на гости една дама, млада на години, и няколко часа преди срещата се опитвах да си припомня какво е да слушаш хеви метъл. Тъй като сега минах повече на джаз, бях забравил, че навремето слушах с часове такава музика. Апартаментът беше подреден, бутилка Шардоне Търговище стоеше мирно в хладилника заедно с бутилка газирана вода, така че имах време. Докато прослушвах стари парчета и се опитвах да се впечатля както на младини, на вратата се позвъни. Едва ли беше тя, беше много рано ... а и тя пристига с гръм и трясък, както ще разберете по-нататък.
Отворих външната врата и замръзнах от неподправен ужас. Пред мен стоеше захилената физиономия на Милен Поета, известен прахосник, алкохолик и дървен философ. Пиян. Или не, след внимателен оглед установих аз. Тежък махмурлук. Лошо. Няма да се отърва с пет-десет лева "глоба".
– Нема ли да поканиш стария си приятел да влезе - изсумтя Милен и се промъкна покрай мен. Лъхна ме тежка ми ...