От четири стени съм обградена. Но ме е страх да погледна навън. Тук ми е някак познато, а какво зная за онова място?! Хората казват, че там е прекрасно, но аз не искам да разбера. Тук съм си свикнала.
Говорят, вън ухае на цветя и на живот. И какво от това?! В тази стая мирисът на самота се усеща и се чува тишина. Зад вратата, далече, „можеш да почувстваш как вятърът брули лицето ти и по въздуха се носи музиката на любовта.” И какво значение има? Навън, когато излязох, пак си бях сама. А тук мога да си представя как обгръща ме уют, тук ми е познато, а какво ме чака там, не зная...
И сякаш навсякъде, след мен, се носят сенките на тези четири стени. За да ме пазят, да се чувствам в безопасност. И дори да има хора, които ги е грижа, аз ги прогонвам със студените цветове на моята стая. Питат ме: „Как понасяш да седиш тук? Виж, слънцето те поздравява с усмивка”. Взирах се, но не го видях, вместо това - луната се бе появила. И не беше топло там, а някак мрачно. Не ми харесва този свят, лишен ...