Страх и ужас в полите на Витоша

Беше четвъртък вечер. Стояхме вкъщи с Ирена и гледахме телевизия. Нямаше нищо интересно. С интерес гледах как лакира пръстчетата на краката си, пушех цигара и слушах новините. 

- Рени, отивам до магазина. Искаш шоколад, нали?
- Е, преди малко изядох един, обаче...
- Ясно.

Обух си маратонките и излязох по шорти. Навън беше около 7 градуса. Неотдавна бях чел за един руснак, който през Втората световна война извървял над 10 км бос във снега, докато до него карали двама есесовци, на които накрая им писнало. Така извратената нацистка шега се превърнала в случка, която дала началото на кариерата на този руснак като учен. Той твърди, че излагането на студ на човешкото тяло и къпането в студени води е най-здравословното нещо. 

Докато вървях към магазина, телефонът ми звънна. Беше Виктор. Виктор Кривото. Точно този не исках да го чувам днес. Бях решил да си почина с Ирена и да не правя глупости известно време.

- Ало, Викторе, в кенефа съм. Казвай бързо.
- Братле, слушай! Карам към тебе, оправяй се и ще те водя на едно място.
- Как го реши, бе, хуй такъв?! 
- Стига, бе, пенсионер, оправяй се, след 20 минути съм пред вас.

Виктор е от онези приятели, с които може да излезеш и повече никога да не се прибереш. В последния месец изхарчихме няколко хиляди лева заедно... от неговия джоб. А от него всичко можеше да се очаква. 

Купих шоколад на Ирена и две кутии цигари за мен. Бързо се върнах в апартамента и зачаках Виктор да позвъни на вратата. Апартаментът на Ирена беше на улица "Бачо Киро", близо до посолството на Ирландия и на 10 минути от Джамията. По мои изчисления Виктор щеше да звънне след около петнадесет минути. 

БАМ-БАМ-БАМ - всъщност, Виктор нямаше навика да звъни.

Ирена отиде да отвори и Виктор нахлу екзалтиран. Бутна лаковете и другите неща на Ирена от масичката в хола, пльосна се на дивана и извади четири пликчета с кокаин. 

- Сода, фолио, бутилка, сламка и дъвка. Бързо, Иренче, бързо! - нареди ѝ Виктор.
- Ей' , я не ѝ давай зор само. Не стига, че идваш без покана!
- Какво, бе, нали е жена? Ти пък откога стана ТАКЪВ... - учуди се Виктор.
- Слушай, не ми се пуши. - казах аз, взех пластмасовата клиентска карта от едно казино и си начертах една хубава линия. Изшмърках я и направих една за Ирена. 

Упражнението се повтори още пет-шест пъти. В същото време Виктор се беше напушил здравата и изпадна в едно лежерно състояние между абсолютната неадекватност и спокойствие. Ирена се разгорещи от кокаина, аз също се бях понадръвчил и се разбрахме с поглед. Отидохме в спалнята и правихме секс. Мръсен, животински. Толкова шумен, че Виктор се освести и дойде да ни погледа. Когато свършихме, отидохме да се изкъпем, а Виктор се върна в хола и продължи да пуши. 
Когато излязохме от банята, видях, че едната ми кутия с цигари вече беше заминала - Виктор ги палеше, защото му трябваше пепел, докато пуши коката. 

- И? За това ли дойде, да ми висиш на главата и да бълбукаш със шишето?
- Тръгваме след малко, спокойно.
- Тръгваме? Не ми се ходи никъде, човече.
- Ще отидем на дискотека, ясно?! Ей' къде е Найт Флайт. После отиваме в Бояна. 
- Бояна? - попитах аз.
- Да, да. Ще видиш. Само не казвай после на Иренчето - каза тихо и ми намигна.

В дискотеката с Виктор правехме курсове между тоалетната и дансинга на всеки десет минути. Изпихме по четири-пет водки, Виктор изпълни обичайния си шоу-репертоар и си тръгнахме. 

Чудех се какво ли щяхме да правим в Бояна? Дали няма да ме закара към Витоша. Бях много параноичен от наркотиците и алкохола, но донякъде имаше защо да се притеснявам. Дали Виктор е разбрал? Дали е разбрал как се чукахме с Виктория, а тя крадеше наркотици и пари от него, с които се забавлявахме тайно? Дали кучката не му е признала?! Параноята се редуваше с чувството за абсолютно надмощие, което ми даваше огромното количество алкохол и кокаин в организма ми. Стига съм се филмирал. 

- Какво ще правим в Бояна, Викторе? 
- Ще видиш, отиваме на купон. Ще те запозная с един приятел. Баща му е бил някакъв полковник в Държавна сигурност и е важен човек. Разполага с връзки и средства. Знаеш ли, че копеленцето кара Мустанг. Представяш ли си???
- Сигурно пишката му е малка. - отговорих аз.
- Не е много малка. Преди два месеца викнахме проститутки в къщата, момчето се представи на ниво.
- Аха.  

Продължихме към Бояна. Виктор отвори жабката на колата и започна да рови. Поразбута всичките неща вътре, сред които видях и пистолет - малък, джобен .38 калибър...

Когато стигнахме до къщата, Виктор се обади, за да ни отворят отвън. Дойде някаква пияна мацка, която се клатеше и преплиташе крака на високите токове. Докато потракваше с токчетата, вървейки към портата, Виктор потри доволно ръце.
- Малее, вече всички са направени! Готови са да им изям путк*те!
Момичето вкара кода и ние влязохме. 

В къщата беше доста тихо. Не приличаше на купон. Когато влязохме, Виктор ме представи на домакина - висок около 1.95 и тежащ не повече от 60 килограма подвижен скелет протегна дългата си ръка, която успя да стигне до моята, въпреки че бях прав зад една дълга маса, а той стоеше седнал на нея. На масата имаше две огромни купчини бял прах, няколко бутилки уиски, водка, вино и коняк.

- Аз съм Саша - каза момчето, докато ми стискаше ръката.

След малко телефонът ми прозвъня. Беше Ирена. 
- Защо, защо, лайнарче малко?! 
- Какво, бе тигърче?
- Защо излезе, без да се обадиш, как "какво"?! КЪДЕ СИ?
- В Бояна съм, в някаква къща. Утре ще се прибера, ти си лягай. - обясних аз.
- Така ли, а какво да правя цяла вечер сама... защо ме заряза така? Глупак.
- Не знам, коте... поиграй си с играчките и си лягай.
- Предлагаш ми да мастурбирам, докато ти гуляеш Бог знае с какви пачаври около тебе... о, да, да, чувам ги, Чарли?!
- Ало, ало? Чуваш ли ме??? Бебчо, прекъсваш ми. Ще се чуем утре. - казах аз и затворих. Преструвах се, че телефонът ми прекъсва.

Седяхме в къщата и оглеждах гостите. Аз, Виктор и Саша бяхме единствените мъже. На дивана до мен спеше някаква млада госпожица. Пред нея стоеше Виктор, който надничаше под малката ѝ поличка и се хилеше, а от другата ми страна стоеше някаква мадама на средна възраст. Беше тъмнокоса, облечена с черен кожен панталон, прилепнал по сочните ѝ бедра и дупенце, ръцете ѝ бяха голи, а кръстът и гръдта ѝ бяха облечени в някакъв пухкав бял елек без ръкави. Имаше зелени котешки очи и много дълга коса. Гледаше ме втренчено от половин час. 

- Аз съм Антония. Приятно ми е. Ти кой си?
- Чарли.  

Отидох в банята горе, за да си измия лицето и да си направя една-две линийки. Във ваната лежеше в безсъзнание някакво момиче по бельо, а други две се натискаха, лижеха и целуваха отстрани. Дори не забелязаха краткия ми престой в банята.

Върнах се на първия етаж при другите. Виктор, както винаги, го мързеше да измисли нещо свое и разправяше най-големите клишета на Антония от типа "Ти знаеш ли, че имаш страшни очи", а тя присвиваше въпросните зелени очи и се чудеше как да се отърве от него. Но тя не знаеше, че той е като онези социалистически ваденки, които лепяхме по хладилниците като деца - няма отлепяне.

Саша държеше някакъв пистолет и щракаше в главата си. Нямаше патрон нито в цевта, нито в пълнителя, слава Богу...

- АМЕРИКАНЦИТЕ ИДВАТ, ШИБАНИТЕ ЯНКИ! - изкрещя изведнъж Саша и почна да тича из къщата.
- Какво е ял тоя, бе? - попитах Виктор.
- Ами... ял е няколко бонбона, шмъркал е доста кокаин и метамфетамини... малко се е превъзбудил.

Саша се върна с някаква брадва в ръка, погледна ме злобно, засили се и замахна, аз скочих от стола, а брадвата се заби в облегалката. Докато се опитваше да я извади, Антония пищеше, Виктор се смееше зловещо, а аз изритах лудия руснак в стомаха и той се сви, бързо се приближих, забих му едно коляно както се беше свил. Той продължи да се превива, а аз го налагах с ъперкъти. Когато усетих, че изпада в несвяст, го бутнах назад. Гаврътнах няколко глътки от коняка на масата и подхванах Виктор. С него схватката беше оспорвана. 

След малко се посъвзех. Усещах как кръвта ми съхне по лицето ми, усещах и мириса ѝ и вкуса на желязо в устата ми. Виктор пък бършеше своето лице и псуваше. Антония първо помогна на него, а след това клекна до мен с торбичка лед и мокра кърпа, с която започна да ми бърше лицето. Виктор взе бутилката с уиски и вкара няколко големи глътки. После с огромни усилия се приближи над мен и изля малко от уискито отгоре ми.

- Разкарай се, бе, кретен! - каза Антония. 
- Ти млъквай, курво! Не се бяхме разбрали така. - отговори Виктор.
- Какво да се разбирате, бе, ей' сега ще ви... - казах аз и блъснах Антония. 

Изправих се и се нахвърлих върху Виктор, разменихме си няколко удара и двамата се затъркаляхме на пода. Изведнъж запищя алармата - Саша я беше пуснал, за да дойдат частните охранители и да оправят положението. Изведнъж Антония се нахвърли върху Виктор и започна да го дере и хапе. В същото време Саша ме риташе, докато бях на земята. Тъкмо се поизправих, когато една бутилка се строши в главата ми. Последното, което помня, е как Антония изпищя. 

Когато се съвзех, вече бях с белезници на ръцете.
- Не го познавам тоя, натресе се у нас без покана и започна да буйства. - разправяше Саша на охранителите, които го увериха, че след болницата ще отида в ареста, когато уведомят полицията. 
- Той е с мен - каза Антония и погледна злобно Саша, а той се уплаши и замръзна и млъкна.  - Аз ще го заведа в Пирогов. 

Антония и Саша ме довлачиха до колите пред къщата.
- Коя е твоята? - попита Саша.
- Ей' тази черната... - отвърнах аз и посочих колата на Виктор. - Вземете ключовете от Виктор. 
След малко Антония се върна с ключовете, вкараха ме на задните седалки, тя се качи и подпали колата. Караше бясно, набиваше спирачки, гумите свистяха... имах чувството, че продължават да ме бият. Докато стояхме и чакахме на светофара, Антония започна да рови в дрехите ми и ми взе телефона. 
- Ало, Ирена? Аз съм Антония, Чарли е в Пирогов. Лека вечер.
След малко Ирена ми се обади и ѝ обясних, че не е нищо сериозно и може да не идва. Тя обаче настоя да дойде. 

Стигнахме до Пирогов. Антония ми помогна да сляза от колата. Облегнахме се на колата, а аз взех кутията с цигари, която държи в ръката си, извадих една и си запалих. 
- Въобще не разбрах какво стана... - казах аз.
- И по-добре. - отговори Антония.