Никой на този свят, та дори и извън него, не би могъл да ме убеди, че съществува човек който НЕ се страхува от тъмното. Всеки се страхува от тъмното, без значение дали го осъзнава или не. Ако зададеш някому въпросът „Страх ли те е от тъмното“, и ако той мигом ти отвърне „Глупости, какво би ме накарало да ме е страх точно пък от него?“ най-вероятно лъже. Не най-вероятно, а направо стопроцентово си ви пързаля.
Нека започнем от начало обаче. Всяко едно дете се страхува от тъмнината, защото тя е едно голямо неизвестно. Не знае какво има там. Просто пуста тъма през която погледът просто не минава. Тя съдържа краят и началото. Всички спектри на светлината. Всички познати и непознати звуци, а едновременно с това всичко и нищо. И когато на това дете се наложи да се пребори с тъмнината, като например да пресече дебрите на стаята си, за да стигне до коридора и да отиде до тоалетната, въпреки цялата сила която събира (а тя никога не е достатъчна), всичко накрая бива решено в яростен спринт и затр ...