Страхът е бариера, дори капан за тези, които му останат подвластни.
Ще ви разкажа две преплитащи се истории, в които той е главен персонаж, но няма да е съвсем злия герой.
Сега ще ви представя Виктор.
Днес вече ще я заговоря, знам, че го казвам от две седмици подред и не го правя, но усещам, че днес е деня. Но какво да й кажа, за да не прозвуча като глупак, дали ще хареса цветята, които й взех.
Чувствам, че започвам да се потя повече, вероятно днес отново е 30 градуса, все пак е юни, може да се преместя на онази сенчеста пейка. Но от тук не виждам добре караваната, от която продава сладолед. Още само пет минути и ще я заговоря, толкова е красива днес.
Докато Виктор изчакваше да минат тези пет минути, покрай него преминаха и другите ни герои, които водеха разпален разговор.
- Добре, колко пъти ще водим този разговор, казах ти вече, обичам те, ти си много важен за мен, престани да говориш тези глупости!
- Знам, аз също те обичам, но ме е страх. Страхувам се от това да не свърши всичко, с ...