Изчезна както се и появи. Не ми се стори сериозно и друг път си е правил шеги. Не разбрах чувството му за хумор, много неща не разбрах.
Той просто изчезна. С нищо не загатваше, че ще го стори, но търсих навсякъде. Първо на любимата му пейка. Винаги намираше начин за да я изцапа с нещо изглеждащо достатъчно противно, че никой да не седне на пейката. Веднъж дори ухапа един пияница който имаше лошият шанс да заспи на нея. Рядко си показваше зъбите и не можете да си представите какво въздействие имаше това за мен. Цял ме сковаваха ледни тръпки, а леда тъмен и от някакъв тежък химичен елемент. Повличаха и памет и чувства в някакъв друг свят. Сумрачен и ужасен. Крясках му да се укроти и изпитвах още по-голям страх. Предпочитах да умра, но повече да не видя това противно създание, а не умирах и той продължаваше да ме следва неотлъчно. Да ме следи с големите си очи и да изглежда по-кротък от всякога. Постепено забравях за проявата и неусетно ми ставаше скъп. Дори често му и говорих, а той не м ...