"Имало едно време"... колко банално начало за разказ... твърде приказно, никой не вярва в тези неща вече. Имало една планета, съвсем различна планета. Имам предвид, че факторите за живот били на лице, но имало нещо особено, никой не можел да каже всъщност какво. Жителите на тази планета били ограничено количество. Всички били много различни и странни, но поне не били злонамерени. Планета, състояща се от чудаци. Фразата "всеки луд с номера си" сякаш тръгнала от това място.
Един ден се оказало, че има един жител, който бил по-луд и от най-лудите луди на планетата Земя. Конкуренцията на пазара не била доволна. Този луд бил един прекрасен луд, всъщност. На пръв поглед изглеждал точно като всички други, но имало нещо в погледа му, което карало заинтересованите да се замислят. Нощем излизал с тъмните си очила, нощем живеел, през деня, нещо не му се получавало сутрешната екзистенция. Той имал една голяма, цветна торба. В нея държал всички свои спомени и случки от живота си. И когато преценял, ...