Странници в нощта
Това е една странна история. Толкова странна, че дори не зная дали някога се е случила на някого или просто съм сънувала. Иска ми се да я разкажа, преди да съм я забравила напълно. Това, което си спомням е следното:
Веднъж, пътувайки нанякъде, замръкнах на един кръстопът. Чудейки се къде да пренощувам, видях едно дърво насред полето. Затичах се нататък, докато все още се виждаше в полуздрача. Почти бях стигнала, когато забелязах човешка фигура. Беше белобрад старец. Стъписах се и понечих да се върна обратно, но човекът промълви: "Моля те, остани. Искам да ти разкажа една приказка. Все още не съм я разказвал на никого." Изплаших се и поисках да избягам, но не можех да помръдна от мястото си. Вече беше станало тъмно като в рог. Приближих се мълчешком и седнах до него. Направиха ми впечатление очите му - големи, красиви и много тъжни. Сърцето ме прободе като с нож. Стори ми се, че това е най-тъжният и най-самотният човек на света. Искаше ми се да разбера откъде извира та ...