- Ти да не помисли, че ме уплаши? Аз не се боя от нищо, ясно ли ти е! И не ме гледай толкова страшно, че ей сега ще ти скоча! ...
Цони още трепереше, здраво вкопчен в стъблото на високата върба, върху която в миг се беше метнал, виждайки появилото се изневиделица във водата, между двете хвърлени въдици и само на метър от краката му, зелено, с издути бузи, крякащо чудовище.
- Изчезни бе, ей! Ще изгониш рибата и тогава... не ми се мисли какво ще те направя!
Обаче, въпреки обзелият го гняв, благоразумно остана на дървото, изчаквайки наглата твар да благоволи да осъзнае каква опастност я грози и панически да си плюе на петите. В това време една врана кацна на клона над него, плясна с крила и грозно изграчи. Сърцето му се качи в темето! С мощен рев се хвърли на брега, а от там, като тигър- върху тавана на колата, с която бе дошъл. Изпаднал в ням ужас и оглеждайки се с невиждащ поглед, само си плюеше в пазвата и се тресеше целия.
След известен престой там, постепенно започна да се успокоява. ...