До сами замъка беше струпано селото. Нови дървени къщурки /честите нападения на съседните феодали постоянно разчистваха територията за спешни строежи/ със сламени покриви, пътеки заместваха улиците, до сами реката – зеленчукови градини. Най-вече с ряпа…
Малко настрани, до сами кръстопътя, беше кръчмата - хан. За хората тя беше и убежище на пътници, и база за търговци, и място, където гладният можеше да се нахрани, а имащият дребни пари или нещо за смяна – дори да получи месо…
Месо!
Истинско!
Прасета в селото не отглеждаха – твърде често изчезваха, кравите държаха за мляко, воловете и магаретата служеха до предпоследно, а последното им задължение беше задоволяването на пламъка в гладния поглед на стопанина…
Но минаваха пътници, отсядаха търговци, понякога дори рицари с дружината си спираха в кръчмата – хан.
И всички хвалеха мръвките – свалени от шиша или извадени от фурната…
А един ден господарят на замъка изпрати всичките си воини, слуги, стражници и те обкръжиха кръчмата-хан.
В мазето ...