Тя е вече на почтена възраст жена с доста традиционни разбирания, шантави идеи и склонност непрекъснато да се забърква в комични ситуации. Не че го иска – талант! Какво да го правиш!

И така, един ден решава, че ще ходи на гости на щерката в другия край на България. Събрала чантите с багажа, напъхала в още една котарака, за да не й правят проблеми в автобуса, натъпкала всичко в багажника, качила се и хайде на път! Дотук нищо необичайно.

Само че това е тя – жената, на която непрекъснато нещо й се случва!

Кротнала се бабката и задрямала в топличката седалка. Да де, ама била понастинала и по едно време я напънала кихавица. И не успяла достатъчно бързо да вдигне ръка.

Кихнала.

И един зъб изхвърчал.

Бил изкуствен разбира се, но от старите, дето ги слагаха с метални кукички. И като хвръкне оня ми ти зъб, та право на очилата на някакъв интелектуалец на предната седалка се закачил и увиснал там.

Бабката веднага скочила и започнала любезно:

„Извинете, господине, ама това нещо си е мойто...”

Онзи за малко да си докара удар от възмущение. Подскочил като ощипана мома и ревнал:

„Абе, госпожо, вие да не сте работили в някой цирк?!”

И побързал да се отърве от чуждата собственост върху очилата си. Връх на нелюбезното отношение направо, но тя не се впечатлила.

Криво-ляво след няколко часа стигнали до края на дестинацията и шофьорът вдигнал капаците на багажника, за да си вземат чантите хората. Тук обаче се случило нещо неочаквано.

Изеднъж някой писнал, че чантата му с провизиите от село е пробита , а мръвките – нахапани от нещо зло. След него надал вой друг, после трети. Тук липсвала наденичка, там имало нахапано бутче, в трета чанта – суджук... Истинска драматизация по приказката за Снежанка, когато джуджетата се заоплаквали, че на тоя му липсва това, на оня – онова!

Нашата баба поотворила чантите, гледа – котаракът го няма. Станало й ясно какво се е случило, пък се заоглеждала и най-накрая го видяла да лежи свит в най-далечния и тъмен ъгъл. Хората също схванали, но какво да правят – свършен факт променя ли се?! Пък взели да се разотиват. Котаракът обаче съска, свива уши и не ще и не ще да излезе. Опитала бабата да го примами със саламче, ама след такъв пир хич не му било до това. Инатял се и не помръдвал.

Шофьорът се хванал за главата. Писнало му на човека и я оставил да се оправя както може. Така че тя запредтнала поли и пропълзяла на спасителна мисия в недрата на багажника. Най-накрая докопала котката за врата и я измъкнала, пъшкайки и кълнейки вироглавото добиче.

Тъкмо тогава щерката пристигнала, само за да види как майка й се измъква от багажника на автобуса, омърляна от глава до пети и накичена с паяжини. Котаракът – и той в същото състояние.

„В тоя вид в колата няма да влизаш!”, отсякла дъщерята.

„Тогава връщай се да ми донесеш дрехи да се преобличам!”, върнала бабата в отговор, което й издействало необходимото разрешение да се качи в колата.

Та така приключила авантюрата този път. Нищо ново под слънцето... или поне под слънцето на тази жена!