Стълба от грехове нагоре към светлината
На дядо Иван когото така и не опознах. И вдъхновено от романа „Хамово семе” на Й. Атанасов
Луната е увиснала като коледна играчка в зимното небе. Сиви, намръщени облаци са скрили звездите. Селцето спи. Не се чуват никакви звуци. Само от комините се издигат синкави спиралки и се сливат с облаците.
През селския двор притичва котка, кучето от колибата я усеща и почти служебно излайва два-три пъти колкото да отбележи нарушителя и да заслужи хляба си.
При движението на главата му синджирът му се заклаща и издрънчава с почукване по съдинката за храна пред колибата. После пак настава тишина.
Зад прозореца, в къщата, стопанинът се пробужда и се размърдва в леглото си.
Протяга ръка към стола до леглото, сграбчва джобния си часовник и го обръща към прокрадващия се край пердето лунен лъч. Часът е почти четири. Раничко е…
Как му се иска да заспи отново заради прекъснатия сън. Сън от другия му живот. Опитва да си го припомни: Гретхен лежеше до него, с разпиле ...