И те видях... и всичко в мене грееше в червено. Сложих си чесън в хладилника, плюх си в пазвата три пъти против уроки, прекръстих се с лявата ръка и си казах „Влизай в боя, кръв да се лее!”
Признавам, адреналина го харча на едро, да мога с кеф да заспивам. Мислех, корава съм много, щом утре за другия не мисля. Онова обаче светеше упорито... показваше, че в клетката искам да вляза. Показваше, че свободата ми я няма, когато не мога да се боря за нея.
Всъщност се уморих да се боря. С всичко, с всеки, със себе си най-вече. Намерих спокойствие, и то ми хареса. Даде ми хармонията, която не познавам. И на която се смеех, защото хаосът те прави импровизатор. Когато го контролираш и се справяш с него, можеш да владееш реда. И сгреших.
Разбрах, че може да боли. Да мислиш за другия и да не се погрижиш за себе си. Защо?! Та аз се обичам! Инвестирано е в мен, аз продължих, усъвършенствах ума си, държанието си, емоциите... Направих ги чисти. Изключвах автоматично дразнителите, които можеха да се нам ...