СУХИЯТ КЛОН
Колкото пъти бяха идвали тук, на това място, винаги се бяха възхищавали на красотата на планината. Тук сякаш слънцето бе по-светло, въздухът по-свеж и чист, небето най-синьо, ливадите с най-зелената трева. Бяха прекарали приятни часове и трябваше да се връщат отново в града. Пътеката минаваше през боровата гора. Тя вървеше малко пред него. Над главите им изпращя дебел сух клон и с грохот полетя надолу. От изненада те застинаха по местата си. Клонът падна тежко само на педя разстояние от нея.
- Господи, секунда да бях избързала, щеше да ме остави на място.
Мъжът зад нея стоеше още вцепенен, не вярващ на очите си, че им се беше разминало.
- Няма и вятър, да речем, че той го е съборил – промълви той.
- Дали това не е предупреждение към мене, че не е редно да се виждаме?
На него никак не му се искаше да приеме такова тълкуване. Уж не беше суеверна, а имаше склонност да вижда в това, което се случва около тях, поличби за какво ли не. За да я отклони от този ход на мислите ù, каз ...